Можем ли да направим нещо по въпроса? Разбира се и решенията са изключително прости. Проблемът е че на никой не му пука за убийствата, експлоатацията, глада, болестите по други места на света, докато не го засегне лично. Стандартното оправдание е: „Аз нищо не мога да променя!”. Подобно твърдение може да се атакува в три точки. Първо, да казваш, че нищо не може да се промени без изобщо да си пробвал, без да си направил минимално усилие е меко казано необосновано и характерно за мекотели, дори и да е вярно в повечето случаи. Второ, имаме достатъчно доказателства, че отделни личности, и то обикновени хора, могат да променят нещата. И трето и най-важно: ситуацията не трябва да я променям „Аз” – можем да я променим Ние: всички потребители. Един човек лесно може да бъде накаран да замълчи: чрез подкупи, заплахи и клеветнически кампании от корпорациите. Те обаче не могат да отговорят по същия начин на обществения потребителски натиск. Корпорацията за колкото и всемогъща да се представя не може да подкупи всички, не може да убие всички, не може да оклевети всички, защото печалбите и ще изчезнат, а с тях и самата корпорация. От нас потребителите идва властта на корпорациите. От нас зависи много повече, отколкото мнозинството хора си дават сметка. Ние можем да оказваме влияние и това беше доказано на много места, където обикновените хора спряха да обръщат внимание на внушенията на корпорациите, че са безсилни и нищо не могат да променят и започнаха да действат. Дори най-слабите могат да променят нещата, ако са обединени. Могат да променят икономиката напълно. Какво би станало например, ако всички жени решат, че не е нужно да се гримират и спрат да купуват реката от продукти на козметичната индустрия. Хиляди фирми ще фалират, а козметиката или ще трябва да се промени, или ще изчезне. А ако спрем да купуваме обувките на Найк, Пума или Адидас, ако спрем да ядем продуктите на Нестле. Тези корпорации съществуват заради нас, защото ние им плащаме, ние непряко финансираме експлоатацията, робството и убийствата на хора в други части на света. И ние можем да ги спрем. Особено сега в ерата на Интернет, когато обединенията и обществените организации са много по-лесни. Ние можем спокойно да изнудваме корпорациите да правят добро, когато те не го искат. А те рядко се занимават с дейности, които отнемат от печалбата дори и цент. Но първо да уточним нещо. Такова „животно” като свободен пазар, не съществува. Това е фантастичен герой, част от неолибералната шитня, която продължава да въвежда все повече и повече начини да се печели от тези, които нямат нищо за вземане.

Свободният пазар, който се саморегулира е теоретична конструкция, която би съществувала при един идеален пазар, какъвто в действителност не съществува. Да не говорим, че дори и при теоретичните модели не се вземат в предвид такива фактори като алчност, расизъм, жестокост, убийства, лъжи, правителства, мафия, неорганизирана престъпност, еколигични катастрофи, липса на вода и много други. Дори и на теория един пазар не може да е действително свободен – той е зависим от хората и техните емоции. В разсъжденията на неолибералните икономисти пазарът е отделен от хората, зависим е от няколко основни фактора, което е направено за да улесни теоретичните разсъждения и математическите изчисления. В такъв вид пазарът би могъл да се саморегулира, само че реално в такъв вид не същестува, нито някога е съществувал. Основен фактор е алчността. Например за обувки, които се произвеждат от работници за 40 цента при нечовешки условия, Найк взема над 100 долара. Цените на стоките на повечето корпорации изобщо не зависят от производствените цени, суровинните и транспортни разходи. Самите марки се занимават само с рекламата и маркетинга и прибирането на печалбите. Цените са изключително произволни и зависят от алчността на корпорациите. Реалната цена е няколко долара, а рекламите я надуват до неузнаваемост. Де факто ние си плащаме не за обувките, а за рекламите, с които ни ги пробутват. Ако заплатите се променят дори само с 40 цента на бройка, работниците биха могли да живеят с пъти по-добре. Но корпорациите не биха го направили, защото им яде от печалбите. А тяхната основна същност е печалбата, без значение как е получена, защото те не отговарят персонално пред закона. Не могат да влязат в затвора (да сте виждали някоя корпорация зад решетките!), а най-много да бъдат осъдени на някаква глоба, която повечето корпорации вече я предвиждат и я вкючват в перото си за разходи. Само че това може да бъде променено от нас. Когато граждански обединения от милиони потребители кажат, че ще купуват от продуктите само на тези корпорации, които увеличат заплатите на работниците и намалят няколкостотин пъти по-високите заплати на изпълнителните директори, подобрят условията на труд и разрешат синдикатите, малко корпорации ще обърнат внимание. Затова при отказ за изпълняване на исканията на потребителя, който всъщност дава парите за появата на нови корпоративни милионери, всяка корпорация ще бъде бойкотирана поетапно и нейните стоки няма да бъдат купувани повече. За по-добър стимул всички потребители трябва да спрат да купуват стоките на най-компрометираната  корпорация, която и да се промени ще е вече късно, защото е убила достатъчно хора.  Тя ще фалира и ще послужи за урок.

Тогава на останалите ще стане ясно, че пазарът вече е почнал да се саморегулира и ако не направят нужните подобрения, изисквани от потребителите ще последват съдбата на вече фалиралата корпорация. Тогава ще се включат и акционерите, ако са достатъчно умни и не искат да загубят всичките си активи.

Идеален вариант ще е ако и всички държави не само въведат забрани за заплати под социалния минимум и разрешат синдикатите, но и започнат да контролират спазването на законите и наказват нарушаването им. Дори и няколко по-малки държави да не се включат, системата ще работи, защото те няма да могат  да поемат работата на всички корпорации, които ще бъдат принудени да започнат да плащат нормални заплати за нормално работно време във всички останали държави. Но дори и без международно споразумение на държавно ниво едно международно обединение на потребителите може дапромени много неща и да подтикне корпорациите да печелят хуманно, въпреки нежеланието им. Може спокойно да се използва тяхната алчност: ако осигуряват нормална работна среда, ще печелят повече. Така никой няма да загуби.