Българската версия на легендарното съревнование за издръжливост и оцеляване в градска среда Urbanathlon се проведе в София в Деня на детето- на 1 юни 2013г.

Каква е историята на това състезание?

Градското спортно предизвикателство на списание Men’s Health – Urbanathlon стартира първоначално по улиците на три от най-големите американски града – Чикаго, Ню Йорк, Сан Франциско. Целта на състезанието е пробег с дължина между 15 и 18 км, включващо преодоляване на класически ърбън препятствия – стълби, пейки, автомобилно задръстване. Успехът на инициативата продължава и в други части на света – Русия, Сингапур, Германия, Австралия, ЮАР.

В българския вариант препятствията включваха следните предизвикателства:

1. Преминаване през  автомобилни гуми

2.  Преминаване през лабиринтови пътеки от метални парапети

3. Пълзене под военна мрежа

4. Преминаване през стар автобус

5. Прескачане на стена– двуметрова стена с пуснати помощни въженца (всъщност беше рампа)

6. Изкачване на стъпала. Локация: Паметник на Съветската армия в Княжевската градина

7.Пренасяне на 8 кг. чувалче с пясък на разстояние 50 м

8. Прескачане на заграждения

Реших да се включа в първия провеждан в България Urbanathlon, за да видя функционалното си състояние в момента (след кратък период на възстановяване, последвал една тежка травма), както  и ми беше любопитно дали ще мога да издържа продължително бягане в рамките на около 7км., и то включващо 8 различни вида препятствия по продължение на цялото трасе. Тъй като съм се състезавал само в спринтови дисциплини (100 и 200м), дори и да бях в отлично здраве тази дистанция беше нова за мен и никога досега не бях пробягвал такова разстояние на състезание. Така че за мен беше предизвикателство,  както и за много други любители на бягането (аматьори) сред 600-те участници.

Успешно ли беше първото българско издание на Urbanathlon? Отчасти? Защо само отчасти? Защото както често се случва едни си свършиха много добре работата, а други категорично не се справиха. Онлайн регистрацията и записването на място, мисля че протекоха гладко и без проблеми. Бяха помислили дори за възможност да си оставиш багажа на съхранение при персонала. След като завърши състезанието раздаваха и вода. Маршрутът беше добре обозначен и помощниците, които указваха посоката бяха безукорни. Повечето от препятствията бяха добре подбрани (и лесни, като за първо издание), с изключение на две:

Второто: лабиринтът беше безсмислен, защото целта на едно препятствие е да предизвика някакво усилие у състезателя и да го забави малко, а при този така наречен „лабиринт” без задънени изходи просто трябваше да смениш посоката няколко пъти и е без значение от кой край ще минеш – със същият ефект можеха да начертаят стрелки на плочките да завием наляво или надясно и нямаше да има нужда да носят всичките тези метални приспособления

и Четвъртото: препятствието при автобуса се състоеше  в специфичното умение да влезеш през предната врата на автобуса и да слезеш през средната. Направо невероятна идея!

Да видим как протече самото събитие:

Като за тонус първоначално обявеният навсякъде час за начало, не беше спазен- като за първи път закъснение с 15 минути може да се счита за успех. Как обаче беше организиран самият старт. Очевидно някой се беше сетил, че ако всички тръгнат накуп може да се получат сблъсъци и да има контузени състезатели. Затова обявиха някакво странно подреждане. Беше съобщено, че най-отпред ще застанат тези състезатели, които се различаваха от другите по това, че бяха с някакви жълти блейзери, а след тях останалите щяха да застанат по ред на номерата. Съответно не беше обяснена причината за предоставеното на жълтодрешковците предимство още от старта, с оправданието, че 20-30 секунди не били от значение поради дължината на дистанцията. Това беше очевидна лъжа за всеки, който се интересува малко от бягане. Първо, 7-8 км не е достатъчно дълго разстояние, за да се пренебрегне подобна разлика при участници със сходна подготовка и второ, стартиралите в началото на общата група минават веднага и безпроблемно през препятствията, докато следващите се налага да чакат на опашки след получилите се скупчвания. Това превръща първоначалните 30 секунди в 4-5 минути предимство, което автоматично гарантира победата на полупрофесионалните и професионалните бегачи тръгнали първи. (За да няма струпвания при отделните препятствия, състезателите съвсем спокойно могат да се подредят по номера и да бъдат пускани на старта през определен времеви интервал, който да бъде коригиран при обработката на крайните резултати.) За мен и за повечето участници, чиято цел е просто да завършат, тръгването е без значение, но е несправедливо и нечестно към останалите, които се стремят към победата. Да не забравяме, че всеки участник е заплатил 5 или 10 лв (в зависимост от времето на записване) и някои състезатели се борят за наградния фонд от 1000 лева за първо място, 600- за второ и 400- за трето. При това положение малко честност при предоставянето на незаслужено предимство за някого няма да е излишна. Но да преминем към самото събитие. Всички състезатели, след тези които тръгнаха първи, в крайна сметка не бяхме подредени по реда на номерата (както беше съобщено) и тръгнахме вкупом – ентусиастите, които решиха да изпреварят част от общата група още в началото, останаха излъгани и бяха застигнати малко по-късно, защото се изви дълга опашка както на стълбите преди първото препятствие (автомобилните гуми), така и на самото препятствие. Още преди изобщо да се е развило самото състазание, първите стартирали бяха станали недостижими.

Ако си мислите, че това беше единственото проблемно място, лъжете се. Очевидно организаторите бяха забравили да се координират с пътната полиция. На едно от кръстовищата (след Паметника на Съветската армия) ситуацията беше най-фрапантна: след като бяхме изпреварили 20-30 състезатели се наложи да спрем и да чакаме около 5 минути на кръстовището, където движението не само не беше спряно, а регулировчикът не ни обръщаше никакво внимание и продължаваше да си пуска колите. Успяхме да пресечем след като ни писна на всички безсмислено да чакаме незнайно какво и тръгнахме да минаваме вкупом, само че вече тези, които бяха след нас ни настигнаха, а тези пред нас изчезнаха далеч напред и бягането до този момент реално погледнато се обезсмисли напълно. Да не говорим, че тези постоянни спирания и тръгвания бяха отново в ущърб на аматьорите, защото те не са свикнали на подобна промяна на темпото, която нарушава ритъма им и те издъхват и са аут от бягането- могат само да се разходят до финала.

И можем да завършим с приятната атмосфера по време на бягането – различни съчетания от автомобилни газове. Поради това, че голяма част от маршрута беше покрай улици, които си бяха нормално натоварени като за събота в София и движението не беше нито отклонено, нито ограничено, всички се нагълтахме с достатъчно за няколко седмици количество СО2 и всякакви други газове и метали. Това беше най-голямата простотия! Направо да бяха препоръчали на пушачите да си запалят по някоя цигара, докато бягат – щеше да бъде малко „по-здравословно”.

Очакванията и желанието за експериментиране на участниците преди началото на състезанието в крайна сметка останаха по-големи от удовлетворението след неговия край.

За да не бъдем неблагодарни за положените от организаторите усилия и голямото им желание при организирането за пръв път (от много време) на нещо ново за България в областта на масовия спорт, можем да кажем, че Urbanathlon 2013 имаше частичен успех. Ако организаторите се поучат от грешките си (за целта първо трябва да ги видят), ще очакваме още по-интересно събитие другата година.

Акнето е един от обикновените проблеми, за които съвременната медицина все още не е измислила адекватно решение. При различните хора действат съвсем различни препарати, ако изобщо нещо върши работа, защото стотици са напълно неефективни, а още толкова причиняват повече проблеми, отколкото отстраняват. Затова тук ще разгледаме накратко историята на лечението на акнето и нещата, които не е трябвало и не трябва да се използват при опитите да се справим с него.                        

През миналия век акнето е било лекувано с какво ли не: антибиотици като тетрациклин, еритромицин, таблетки цинков сулфат, кортизон, инжекции с кортикостероиди, хормонална терапия, ултравиолетово облъчване, серни лосиони, натриев тиосулфат, салицилова киселина в различни комбинации със спирт, дермоабразио, химическо почистване на лицето, рентгеново облъчване и колкото и да е парадоксално- дори с гинекологични операции. В миналото се е смятало, че облъчването с рентген помага при това заболяване – резултатът от тази безумна и опасна медицинска помощ се проявява десетилетия по-късно във видовете заболявания  с тумори на щитовидната жлеза, понякога злокачествени, достигащи наистина епидемични мащаби в САЩ.   

След прекратяване на експериментите с рентгенотерапия, за лечение на пъпките започват да се използват различни препарати от групата на тетрациклина, и то без да се вземат предвид съпътстващите рискове. Продължителното приемане на този антибиотик може да направи детския организъм възприемчив към сериозни инфекции, защото наред с вредните унищожава и полезните бактерии. По такъв начин се отваря път за инфекции които били рядкост 30-40 години по-рано. Също така тетрациклинът може за цял живот да оцвети зъбите на малките деца в жълт цвят и дори да проникне в костната им тъкан.    

По-късно Акутанът става новото действащо лице в театъра на военните действия срещу пъпките- той представлява производно вещество от витамин А и ретиноева киселина. Медикаментът с търговско наименование „Акутан“ (Accutane) започва да се продава с рецепта през септември 1982 година и е продукт на швейцарската фармацевтична компания „Хофман – Ла Рош“. Само за първите два месеца от излизането му на пазара, лекарите са го изписали в 60 000 рецепти.                            

Акутанът се различавал от останалите медикаменти против акне по това, че действал, но никой, включително производителят   и FDA, не знам по какъв начин действа и защо. В клиничните изпитания този препарат е показал 90% ефективност, но той дава толкова много странични ефекти, че цялата полза от тази негова ефективно се обезсмисля. Въпреки всичко множество лекари го изписват със същото безгрижие, с което други по-рано са препоръчвали рентгенотерапията, без да си дадат труда да предупредят пациентите за възможните последици.                                  

А рискът и страничните ефекти на Акутана са повече от сериозни:               Бюлетинът на FDA съобщава, че препаратът предизвиква при повече от 90% от случаите възпаление на устните, при 80% – изсушаване на кожата и лигавиците, при 40% – конюктивит; почти при 50% – обриви и окапване на косата; при 5% – инфекции на кожата и лющене на дланите и стъпалата, както и повишена склонност към слънчево изгаряне.

От фармацефтичната информация за Акутан се вижда, че той действа не само върху кожата. Във високи концентрации се отлага в много тъкани и органи. Направените изследвания показват, че 7 дни след приемането му препаратът се открива в черния дроб, пикочните пътища, бъбреците и яйчниците и в слъзните жлези. Освен това предизвиква промени в състава на кръвта: 25% от изследваните са получили повишаване на триглицеридите в плазмата, при други 25% се наблюдавало намаляване на липопротеините с висока плътност, а при 7% се повишило нивото на холестерола.               

Оказва се, че това не е всичко. Акутанът оказва въздействие не само върху мазнините в кръвния поток. При 40% от приемалите го са открити други отклонения в състава на кръвта, което означава, че не всичко в организма е наред, но без това да показва конкретен проблем. При 13% е било повишено количеството на тромбоцитите, а това може да доведе до промени в съсирването на кръвта. При 10 до 20% са открити понижаване нивото на еритроцити и левкоцити, наличие на еритроцити в урината, ненормално ниво на ферменти в кръвната плазма. При други пациенти (по малко 10%) Акутанът е предизвикал поява на белтъци и еритроцити в урината или повишено ниво на захарта в кръвта.    

По време на клиничните изпитания на Акутан при петима пациенти, приемащи медикамента повече от две години, са открити аномалии на скелета, при трима възрастни- дистрофия на гръбначния стълб, а при две деца рентгеновите снимки са показали преждевременно затваряне на епифизата (преждевременното и затваряне възпрепятства достигането на нормален ръст). При 14 пациенти, лекувани с Акутан, са наблюдавани ненормални показатели и други индикации за растежа на костите – алкалната фосфатаза в кръвта. На 72 пациента, които са нямали проблеми със зрението, по време на приемане на медикамента е помътняла роговицата (катаракта).                     

При опитите с животни са получени следните резултати: вътреутробни уродства. Акутанът се оказва токсичен за плода на зайците и води до спонтанни аборти. Адекватни изследвания на действието на препарата върху бременни жени не са правени.

В момента на въоръжение при дерматолозите е препарата Роакутан, който също има дълъг списък от странични ефекти.          

В крайна сметка възниква въпросът: „Има ли алтернатива?“.                 

Още преди 50 години е имало такава, но повечето от лекарите не и обръщат никакво внимание, защото нямат финансова изгода от това, както и нямат никакви познания в областта. Става дума за лечебното хранене или най-малко за подходящо и смислено хранене. Става дума и за нещо много важно и игнорирано в медицината- нарича се профилактика.        

Доктор Джонатан Райт забелязал, че акнето било непознато за ескимосите в Северна Канада, докато не преминали от „примитивна“ на „цивилизована“ храна. Когато тяхното меню престанало да бъде традиционно, почти поголовно започнали да страдат от пъпки.                      

 Ето какво пише той преди повече от половин век: „Сред случаите на акне, дори тежките, само единични пациенти не са отреагирали на лечението, основано на изчистено хранене, отстраняване на хранителните алергени, добавяне на цинк, нужните мастни киселини, витамини от групата А и В. Диетичният подход в някаква степен все пак е помогнал на много от тези сложни случаи. Практически при всички, които съм лекувал през последните 4-5 години с помощта на диета, пъпките изчезнаха напълно или значително намаляха.“               

Понякога е също толкова важно да знаете какво да не ползвате, а не само какво трябва да ползвате – такава е и основната цел на настоящата статия.