Не бъдете роби на вещите! Освободете се и пътувайте!
Продавайте или подарявайте нещата, които не ползвате. Стига сте трупали ненужни вещи. Щом притежавате нещо, за чието съществуване напълно сте забравили, значи то не ви е необходимо- отървете се от него. Не купувайте неща, които няма да ползвате.
Хранете се с качествена храна, за да не ви пробутват по-късно некачествени лекарства.
Движете се за удоволствие, за да не тръгнете по доктори.
Търсете добри хора, за да не попадате само на лоши.
Организирайте се със съмишленици, за да не попадате само в групи с потърпевши!
И вярвайте в себе си, за да повярват и другите във вас!
Това е важно да се разбере. Колкото повече притежаваш, толкова повече биваш притежаван, защото се превръщаш в роб на собствените си притежания. Използвай нещата, но не ги притежавай- няма нужда от това.
Освободи живота си от вехторите
Колко неща, от които всъщност отдавна искате да се освободите, продължават да се трупат в жилището ви? Неща, които не изхвърляте само защото са подаръци, джунджурии, донесени от пътувания или каквото и да са там? В случай, че гузната ви съвест е единствената причина да държите тези неща около себе си, хвърлете ги. Още сега. Ако сте от хората, които при разчистване обръщат по три пъти предметите, докато ги върнат на мястото им, защото може да им потрябват някога, бъдете радикални. Всичко, което не ви е потрябвало досега, няма да ви потрябва и бъдеще. Можете да го изхвърлите.
Потребността да притежаваш е вечна битка, в която има малко победители и много губещи
Бернхард Мьощъл разказва една лична история, при която в резултат на дръзка кражба бил лишен от всичките си притежания:
„Намирах се в чужбина и изведнъж вече не притежавах билет за самолет и международен паспорт. Нямах никакви пари, нямах спален чувал, нямах дрехи, нямах абсолютно нищичко. Да не притежаваш нищо в началото е твърде особено чувство. Внезапно се усещаш гол и неориентиран. Хората минават покрай теб, те си имат дом, чисти дрехи и достатъчно пари, за да си купят всичко. Мислиш си, че всички могат да видят, че вече не притежаваш нищо. След като обаче се примирих с чувството, че не мога да променя ситуацията си, този период се оказа най-безгрижното време в моя живот. Можех да спя където си поискам, без да е необходимо да привързвам багажа си за краката от страх да не ми го откраднат. Хора, на които разказах историята си, ми помагаха както могат. Който не можеше да ми даде пари, ми даваше ядене или чисто бельо, или просто ми пожелаваше добри неща. Бях свободен както никога дотогава в живота си. Тогава разбрах от колко малко неща се нуждаем всъщност.
Импулсът да купуваме нови неща, които не след дълго ще изгубят своята новост, особено когато бъдат сравнени с най-новите версии, се нарича Ефект на напразното усилие. Той е бил проучен от Даниел Канеман и неговите колеги, докато са работили върху психологията на хедонизма. Хората придобиват нови продукти и за кратко се чувстват изключително доволни, но после свикват с тях и усещането им за благополучие бързо пада до първоначалните нива.
Повечето неща, които произвеждаме, за да си ги продаваме един на друг и да си изкарваме хляба, са боклуци: все по-луксозни, специализирани стоки, като електронни масажори на слепоочието и лични кислородни камери или евтина пресолена готова храна и дрехи еднодневки. Тъй като всеки един от тези артикули боклуци е в производство, той съдържа в себе си нещо безценно: от една страна вложен човешки интелект, от друга естествени ресурси- нещо, което е взето от гората, реката или почвата и не може да се замени толкова бързо, колкото е изразходвано. Хабим мозъците си и нашия едничък свят за проектирането, производството и потреблението на неща, от които нямаме нужда и не са добри за нас.
Монахът и генералът
В Шаолин разказват историята за един генерал, който пътувал на кон, съпровождан от войниците си. Един ден срещнал от дзен монах, който бил потънал в медитация. Генералът се подразнил и му подвикнал:
– Хей, ти! Монахо! Махни ми се от пътя!
Монахът седял неподвижно и мълчал.
– Ти глух ли си? Не ме ли чу? Казах ти да се махнеш от пътя.
Но монахът оставал неподвижен и безмълвен.
Генералът му викнал заплашително от коня си:
– Сигурно ти не знаеш кой стои пред теб? Пред теб стои човек, който може да те убие във всеки момент, без да му мигне окото.
Тогава монахът го погледнал и отвърнал:
– Сигурно ти не знаеш пред кого стоиш! Пред теб стои човек, който може да умре във всеки момент, без да му мигне окото.
Мъдрецът и тигърът
Всеки послушник в манастира Шаолин знае историята за мъдреца, който излязъл на едно високо плато да се разходи. Внезапно чул, че от известно разстояние зад гърба му фучи тигър, който явно се приближавал към него. За да се изплъзне от тигъра, човекът хукнал да бяга с всички сили, но се затичал право към една пропаст. Тигърът идвал все по-близо и по-близо. В безизходицата си човекът се притиснал към самия ръб на пропастта и започнал да се плъзга надолу. В последния момент успял да се улови за един корен. Но над него бил тигърът, под него- пропастта. Нямало измъкване. Всички пътища за бягство били затворени. Тогава човекът съзрял точно пред себе си една дива ягода. Откъснал я, лапнал я и си казал: „Колко е вкусна тази ягода!“
Vincit omnia veritas- Истината побеждава всичко
Господин С започна все по-ясно да осъзнава, че е заобграден отвсякъде от ненужни вещи, които никога не ползва. Но до това откритие не достигна бързо, а му отне десетилетия, защото никога не се беше замислял сериозно върху заробващата същност на вещите. Те не го бяха направили зависим най-вече поради начина му на живот. Беше студент в друг град, а и след като завърши често пътуваше и не се задържаше задълго в дома си.
До така важното прозрението той не достигна чрез самонаблюдение, а едва след като се сблъска челно с психичното заболяване на три жени- негови роднини, които страдаха от синдрома на трупането (синдром на колекционера) и се влошаваха постоянно. Едната вече беше напълно загубена за каузата на психичното здраве и нормалния живот, след като не е било предприето съответното лечение, когато е било необходимо и е щяло да има ефект. На проблема се е гледало с пренебрежение от всички роднини, които считали че с времето нещата ще се оправят и техният заринат от боклуци родственик ще осъзнае сам проблема си и ще направи нещо по въпроса. Подобно отношение е само израз на невежество и на нежелание който и да е да поеме отговорност за някаква промяна. Защото тук не говорим за физическо заболяване, когато можем да регистрираме сами симптомите, а понякога да осъзнаем и самите причини. (Например, когато започваме да не можем да ходим дълго, докато в същото време ставаме все по-дебели, проблемът е очевиден.) При част от психичните заболявания липсва какъвто и да е самоанализ- няма как да осъзнаеш проблема си, ако си вътре в него. Трудно можеш да се проектираш извън конкретната ситуация и да се погледнеш отстрани като безпристрастен наблюдател, дори и да нямаш мозъчни проблеми. Това просто няма как да се случи. Да чакаме от някой психично болен да осъзнае проблема си и да го реши сам е все едно да очакваме бактериите, причиняващи някои заболявания, да осъзнаят, че ни причиняват вреда и да се самоубият, или с други думи е глупаво.
Тези роднини на Господин С бях извън всякакъв контрол. Едната жена беше напълнила тристаен апартамент с боклуци от пода до тавана и дори входната врата трудно се отваряше. А вонята от разлагащите се органични отпадъци се разнасяше из целия вход- дори съседите бяха звъняли в полицията, защото мислеха, че някой е умрял там. Нямаше хлебарки, защото плъховете ги изяждаха. Познайте кой се „грижеше“ за тази жена- нейната племенница със същото психично заболяване. И каква беше ползата? След като апартаментът беше запълнен до дупка и стана неизползваем за живеене на бабата беше предоставен гараж, в който да си събира нови боклуци.
В крайна сметка господин С реши да се отърве от всичко старо и ненужно, което ограничаваше свободата му на придвижване. Въпреки че първоначално смяташе, че не притежава много вещи, тъй като те бяха разпръснати на различни места по малко, се оказа горд собственик на огромно количество неща, за чието съществуване вече беше напълно забравил. Тоест за него, освен че очевидно бяха ненужни, те не съществуваха, но заемаха място и събираха прах. Реши да продаде и най-голямата си раница 70+10 литра. Дотогава той я използваше при всичките си пътувания из страната и тя почти винаги беше пълна, но след нейната продажба изведнъж се оказа, че му е напълно достатъчна и раница от 20-30 литра. Това беше нагледен пример за факта, че човек се разпростира според наличното пространство, а не според нуждите си. Обстоятелствата около господин С не се бяха променили, нуждите му нито бяха се увеличили, нито бяха намалели, но багажът му драстично олекна само в резултат на смяна на раницата.
Ониоманията е натрапчиво желание да се купува, без да се мисли дали това е необходимо и какви ще са последствията. Покупката успокоява, избавя от тревога, придава на живота усещане за смисъл и пълнота, предизвиква емоционален подем и изпълва купувача със самоувереност. Според една статистика 55 милиона американци в САЩ са засегнати от нея, като по-голямата част от тях са жени. Освен това жените много по-трудно се поддават на лечение от зависимости (алкохол, наркотици, любов). Вероятно това е свързано с по-силно изразената потребност от емоционални преживявания: когато жената открие възможност да удовлетворява емоционалните си потребности, да и отнемат този интерес е много трудно.
Браво, интересни статии. Един съвет. Сложи форма за абонамент е десния или левия side bar, за да може хора като мен да се абонират за новите статии в сайта ти. Освен това сложи и социални бутони за facebook, twitter и други, с които читателите да могат да споделят интересни статии. това ще ти донесе и допълнителен трафик.
Помисли и за друга тема на сайта.
Освен това, е добре описанията на статиите ти да са на латиница. Ето какво имам предвид:
http://www.freechoicebg.com/%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5/
Това излиза като ти копирам линка на тази статия. Ако беше на латиница щеше да ти излезе така:
http://www.freechoicebg.com/dvijenie-stiga-veche
Първо е по- кратко и второ, можеш да разбереш линка
Аз бих препоръчал този интернет сайт, http://registarbg.com който е специализиран в това да представи и регистрира всички работодатели, които са осъдени със влезли в сила съдебни решения предприети от страна на служители, които не са си получавали заплати, уволнявани незаконно или не изплащани обезщетения. Всеки може да изпрати информация .. така всеки, който потърси нещо за бъдещата си фирма в която възнамерява да работи, като разбере колко пъти е съдена ще размисли дали да започне..