Акнето е един от обикновените проблеми, за които съвременната медицина все още не е измислила адекватно решение. При различните хора действат съвсем различни препарати, ако изобщо нещо върши работа, защото стотици са напълно неефективни, а още толкова причиняват повече проблеми, отколкото отстраняват. Затова тук ще разгледаме накратко историята на лечението на акнето и нещата, които не е трябвало и не трябва да се използват при опитите да се справим с него.
През миналия век акнето е било лекувано с какво ли не: антибиотици като тетрациклин, еритромицин, таблетки цинков сулфат, кортизон, инжекции с кортикостероиди, хормонална терапия, ултравиолетово облъчване, серни лосиони, натриев тиосулфат, салицилова киселина в различни комбинации със спирт, дермоабразио, химическо почистване на лицето, рентгеново облъчване и колкото и да е парадоксално- дори с гинекологични операции. В миналото се е смятало, че облъчването с рентген помага при това заболяване – резултатът от тази безумна и опасна медицинска помощ се проявява десетилетия по-късно във видовете заболявания с тумори на щитовидната жлеза, понякога злокачествени, достигащи наистина епидемични мащаби в САЩ.
След прекратяване на експериментите с рентгенотерапия, за лечение на пъпките започват да се използват различни препарати от групата на тетрациклина, и то без да се вземат предвид съпътстващите рискове. Продължителното приемане на този антибиотик може да направи детския организъм възприемчив към сериозни инфекции, защото наред с вредните унищожава и полезните бактерии. По такъв начин се отваря път за инфекции които били рядкост 30-40 години по-рано. Също така тетрациклинът може за цял живот да оцвети зъбите на малките деца в жълт цвят и дори да проникне в костната им тъкан.
По-късно Акутанът става новото действащо лице в театъра на военните действия срещу пъпките- той представлява производно вещество от витамин А и ретиноева киселина. Медикаментът с търговско наименование „Акутан“ (Accutane) започва да се продава с рецепта през септември 1982 година и е продукт на швейцарската фармацевтична компания „Хофман – Ла Рош“. Само за първите два месеца от излизането му на пазара, лекарите са го изписали в 60 000 рецепти.
Акутанът се различавал от останалите медикаменти против акне по това, че действал, но никой, включително производителят и FDA, не знам по какъв начин действа и защо. В клиничните изпитания този препарат е показал 90% ефективност, но той дава толкова много странични ефекти, че цялата полза от тази негова ефективно се обезсмисля. Въпреки всичко множество лекари го изписват със същото безгрижие, с което други по-рано са препоръчвали рентгенотерапията, без да си дадат труда да предупредят пациентите за възможните последици.
А рискът и страничните ефекти на Акутана са повече от сериозни: Бюлетинът на FDA съобщава, че препаратът предизвиква при повече от 90% от случаите възпаление на устните, при 80% – изсушаване на кожата и лигавиците, при 40% – конюктивит; почти при 50% – обриви и окапване на косата; при 5% – инфекции на кожата и лющене на дланите и стъпалата, както и повишена склонност към слънчево изгаряне.
От фармацефтичната информация за Акутан се вижда, че той действа не само върху кожата. Във високи концентрации се отлага в много тъкани и органи. Направените изследвания показват, че 7 дни след приемането му препаратът се открива в черния дроб, пикочните пътища, бъбреците и яйчниците и в слъзните жлези. Освен това предизвиква промени в състава на кръвта: 25% от изследваните са получили повишаване на триглицеридите в плазмата, при други 25% се наблюдавало намаляване на липопротеините с висока плътност, а при 7% се повишило нивото на холестерола.
Оказва се, че това не е всичко. Акутанът оказва въздействие не само върху мазнините в кръвния поток. При 40% от приемалите го са открити други отклонения в състава на кръвта, което означава, че не всичко в организма е наред, но без това да показва конкретен проблем. При 13% е било повишено количеството на тромбоцитите, а това може да доведе до промени в съсирването на кръвта. При 10 до 20% са открити понижаване нивото на еритроцити и левкоцити, наличие на еритроцити в урината, ненормално ниво на ферменти в кръвната плазма. При други пациенти (по малко 10%) Акутанът е предизвикал поява на белтъци и еритроцити в урината или повишено ниво на захарта в кръвта.
По време на клиничните изпитания на Акутан при петима пациенти, приемащи медикамента повече от две години, са открити аномалии на скелета, при трима възрастни- дистрофия на гръбначния стълб, а при две деца рентгеновите снимки са показали преждевременно затваряне на епифизата (преждевременното и затваряне възпрепятства достигането на нормален ръст). При 14 пациенти, лекувани с Акутан, са наблюдавани ненормални показатели и други индикации за растежа на костите – алкалната фосфатаза в кръвта. На 72 пациента, които са нямали проблеми със зрението, по време на приемане на медикамента е помътняла роговицата (катаракта).
При опитите с животни са получени следните резултати: вътреутробни уродства. Акутанът се оказва токсичен за плода на зайците и води до спонтанни аборти. Адекватни изследвания на действието на препарата върху бременни жени не са правени.
В момента на въоръжение при дерматолозите е препарата Роакутан, който също има дълъг списък от странични ефекти.
В крайна сметка възниква въпросът: „Има ли алтернатива?“.
Още преди 50 години е имало такава, но повечето от лекарите не и обръщат никакво внимание, защото нямат финансова изгода от това, както и нямат никакви познания в областта. Става дума за лечебното хранене или най-малко за подходящо и смислено хранене. Става дума и за нещо много важно и игнорирано в медицината- нарича се профилактика.
Доктор Джонатан Райт забелязал, че акнето било непознато за ескимосите в Северна Канада, докато не преминали от „примитивна“ на „цивилизована“ храна. Когато тяхното меню престанало да бъде традиционно, почти поголовно започнали да страдат от пъпки.
Ето какво пише той преди повече от половин век: „Сред случаите на акне, дори тежките, само единични пациенти не са отреагирали на лечението, основано на изчистено хранене, отстраняване на хранителните алергени, добавяне на цинк, нужните мастни киселини, витамини от групата А и В. Диетичният подход в някаква степен все пак е помогнал на много от тези сложни случаи. Практически при всички, които съм лекувал през последните 4-5 години с помощта на диета, пъпките изчезнаха напълно или значително намаляха.“
Понякога е също толкова важно да знаете какво да не ползвате, а не само какво трябва да ползвате – такава е и основната цел на настоящата статия.
