Приемана за първоизточник на всички умения за справяне, психическата устойчивост (или резилиентносттта) се определя като обща способност да се реагира на несполуките. Устойчивостта е качеството, което държи човека  ангажиран в трудни ситуации достатъчно дълго, за да развие специфични умения за справяне с житейските препятствия. Резултатите от изследване от 2013г. на Марк Сиъри, психолог в Университета на щата Ню Йорк в Бъфало, публикувани в “Психологическа наука“, разкриват, че студентите, преживели най-малко нещастия в детството си, имат ниска търпимост към болка (за да изпитат търпимостта им към болка, студентите са накарани да потопят едната си ръка в леденостудена вода и да я задържат толкова дълго, колкото могат да понесат). С ниска търпимост към болка се оказват обаче и студентите, получили много травми в детските си години. Тези, които задържат ръката си най-дълго в ледената вода са студентите, които са имали по-нюансирано детство- не са били нито прекалено нещастни, нито прекалено щастливи. Подобно на търпимостта към болка устойчивостта е по-голяма при хората, които като деца са преживели някакви превратности на съдбата, но не твърде много. Като цяло изследванията показват, че човек с висока търпимост към болка е вероятно да има капацитет над средния за справяне със стреса (от уволнение или от диагностициран рак например) и същият този човек е по-вероятно да е преживял умерено количество психологически травми в миналото си. Изглежда е необходимо известно количество нещастия, за да стане съзнанието устойчиво на страдания и трудности. Продължете да четете Психическата устойчивост и гневната решимост в живота и спорта (Преносът на знания и умения между различни ситуационни контексти) →