Отидох в една малка книжарничка в Русе, за да си принтирам два билета от флашка. Обслужва ме един възрастен човек. След като ме пита цветно ли искам, аз му казах чернобяло. Той ми пусна първия билет цветно. Реших да не се ядосвам излишно и да го взема цветен, тъй като поне за втория ме разбра и ми го пусна чернобял. За три листчета платих 1,40лв Продължете да четете Пари срещу нулеви умения →

Защо фирми, които се развиват добре, изведнъж започват да предлагат по-некачествени услуги, докато в същото време подобряват автоматизирането на операциите си? Защото постепенно загубват фокуса върху клиента и се концентрират само върху печалбата. Технологията е хубаво нещо, но трябват и подходящи хора, които да знаят как да я използват, за да бъде в помощ, а не да пречи на клиентите. Един такъв пример за въвеждане на неудачни подобрения са Еконт, от които бях доволен доскоро, но обслужването от страна на някои техни служители вече е доста некачествено и непрофесионално. Продължете да четете Излишни разходи след излишни промени. Еконт и некачественото обслужване →

Тази статия е за едно много хубаво на пръв поглед място в планината Родопи, което обаче е особено красноречив пример за това как реалните условия на работа имат малко или нищо общо с първоначалната привлекателност на работната оферта.  В комплекса с интересното име „Фабрика за храна и танци“ (където изобщо нямаше танци, а от храната има още много какво да се желае) търсеха спасител, като предлагаха 1500 лв заплата на месец, евентуално място за спане и здравословна храна три пъти на ден. В обявата в интернет нищо не се споменаваше за работно време, почивни дни и конкретни задължения. (Както се разбра по-късно съвсем целенасочено са били пропускани тези подробности и реалността нямаше нищо общо с очакванията.) Продължете да четете Спасител в планината – 2017. Илюзорната привлекателност на „Фабрика за храна и танци“ →