Представата, че невинен човек не може да бъде убеден да признае сериозно престъпление, е всъщност погрешна. Това се случва обезпокоително често в САЩ. Макар че самопризнанията, получени при по-голямата част от полицейските разпити, са истински и се подкрепят и от други доказателства, специалисти по право са открили поразително голям брой лъжливи самопризнания, измъкнати от хората. Лъжливостта на самопризнанията често се доказва недвусмислено от веществени улики (ДНК или пръстови отпечатъци), нова информация (документи, потвърждаващи, че заподозреният се е намирал на стотици километри от местопрестъплението) и дори доказателства, че изобщо не е имало престъпление (когато предполагаемата жертва на убийство бива открита жива и здрава). Drizin и Leo (2004) са документирали общо 125 подробни примери за фалшиви самопризнания. Продължете да четете Защо невинни хора се признават за виновни или ненасилствените разпити през вековете →

Учените са доказали многократно, че има много по-голяма вероятност да се запомнят концепциите, представени със снимки, отколкото представените с думи. Снимката ви помага да запомните 6 пъти повече информация, отколкото ако само слушате. Три дни след като чуете нещо, най-вероятно ще помните около 10% от него. При наличието и на снимка процентът скача до 65. Човешкият ЕПС обаче е още по-забележителен. Продължете да четете Взаимодействието на Ефекта за превъзходство на снимката (ЕПС) с Ефекта мултимодално учене →

Предполагам всички сте попадали на хора (или самите вие сте), които усещат болка или някакво неприятно чувство в мястото на старо счупване, обикновено на крака, при промяна на времето. И вместо това да се възприема като повик за движение от страна на тялото (каквото всъщност е), то наблюдаваме илюзията, че става дума за някакви свръхспособности и умения да се познава времето, за нещо, което отличава дадения човек от останалите обикновени хора. И наистина е така, но не точно по този начин. Продължете да четете Метеопати или болки при промяна на времето →