Ние не помним около 80% от съдържанието, което сме изучавали и е било важно за живота според училището. Учениците нямат необходимост от предмети, които някой друг счита за задължителни за успеха им, а просто се нуждаят от възможност да придобият умения за учене, които да им помогнат да усвоят знанието важно за тях. Светът и обществото непрекъснато се променят, но консервативното училище не иска да се промени на свой ред. За децата обаче то вече се е превърнало в поредния безинтересен телевизионен канал, който предлага несвързани с живота им неща. Ученето е възможно само там, където има любопитство. Новата роля на училището е да откликне на любопитството във всяко дете и да му даде крила. Ако позволим на всички любопитни деца да учат без принуда, те ще са впечатлени от света на хората, от които изберат да учат в конкретен момент. Всички усилия да се наложи чужд опит ще са безплодни, ако той няма връзка с личното им развитие и откривателски път. Понякога липсата на опит на децата им помага да отворят врати, които се струват заключени на възрастните поради техния опит. Всички сме човешки същества и следователно споделяме множество характеристики, които ни отличават като вид. Въпреки това всички сме различни, както физически, така и психически и емоционално. Повечето имаме различни цели в живота и различни начини да ги постигаме, обичаме и се интересуваме от различни неща, учим по различен начин, по различно време и с различна интензивност. Човешкото разнообразие е едно от най-красивите неща- то е двигателят, който движи света. Ето защо трябва да е в основата на всяка система за учене, която вместо да ни усреднява, да ни позволи да учим и да се развиваме индивидуално и социално и по свой собствен път да достигнем до важните неща, които само истинския свят може да ни научи.