Защо картите на Земята не отговарят на истината!

Възможно ли е цялата ни основна представа за Земята и континентите да е заблуда!

Оказва се, че да!

В продължение на близо 5 века хората по целия свят формират представите си за континентите на базата на една неточна картографска методика, която грубо лъже за мащабите на земните масиви. Първият съвременен атлас на света, известен с латинското название Theatrum Orbis Terrarum е съставен през 1570г. от фламандския картограф и географ Абрахам Ортелий, който използва публикуваната година по-рано от Герардус Меркатор проекция на Земята. Проблемът на тази проекция е, че силно изкривява мащабите на териториите с отдалечаването им от екватора. Тъй като се базира на правилото, че линиите на меридианите и паралелите се представят като абсолютно прави и перпендикулярни една на друга, плоското изобразяване на формата на Земята разтегля изображенията от изток на запад и от север на юг. Въпреки че не е известно какъв точно метод е използвал Меркатор за съставянето на картите си, се предполага, че той просто е пренесъл начертаните върху глобус паралели и меридиани върху квадратна повърхност  и после е нагодил разстоянията между тях така, че те да се пресичат под прав ъгъл. В резултат на това всеки, който изучава Земята по картите, създадени по Меркаторовата проекция (а те се използват навсякъде и до днес) възприема погрешна представа за сравнителните мащаби на геополитическите територии по света. Продължете да четете Защо картите на Земята не отговарят на истината!

Бъгавият мобилен оператор

Мтел загубиха много клиенти и единственото, което правят (вместо да се извинят и да си поправят грешките) е да се рекламират постоянно чрез известни личности и да провеждат непрекъснато игри с предметни награди. Да, ама така няма да стане. По-долу слагам статията, която писах през 2011г- очевидно, някои хора не могат да си вземат поука!

Предлагам всички, които не са доволни от М-тел да си прекратят договорите или да не ги подновяват, което означава да попълнят молба един месец преди да изтече договорът. След като ръководството на мобилния оператор счита, че могат да печелят за сметка на обикновените хора, мисля че трябва да се реагира по съответния начин. Щом те ни предлагат пазарния принцип, същият този принцип съответно трябва да бъде приложен към тяхната работа. След като не си изпълняват задълженията, мамят в сметките и сами затрудняват използването на услугите си отговорът е ясен: смяна на оператора! Когато мобилния доставчик остане без голяма част от абонатите си, ще видим дали ще продължава да се държи арогантно. Ако се стреми към икономическо сепуко, да продължава в същия дух. Както една фирма сама се прецаква, никой не може да направи по-добре.

Защо хората са недоволни: Историята не е от много отдавна, но проблемите вече продължават прекалено дълго.

Ето и началото: Продължете да четете Бъгавият мобилен оператор

България търси талант- а дали- 2012г.

Честно казано почна да ни писва от неясните и измислени критерии за оценяване на журито на България търси талант. Според Хилда Казасян тя оценявала това, което е ново и не е виждала досега и затова предпочитала мятащия се като побъркан по пода пред самоукия илюзионист и чудесното му изпълнение. Ако това и беше критерият, трябваше да каже „Да” на мъжът, който теглеше кола с член. Ако това наистина и беше критерият, тя изобщо не трябваше да допуска да преминат кастингите претенденти, които пеят и танцуват, тъй като това го правят хиляди хора. Да не говорим, че по принцип, ако се гледа да има някакво ниво на справедливост и равнопоставеност, на певците трябва да бъде забранено да участват в този формат. Има стотици конкурси за певци и независимо колко добре пеят участниците би било честно спрямо наистина оригиналните таланти да ходят да си пеят на други места. Песните въздействат върху емоциите и чувствата и имат винаги предимство пред останалите таланти – не случайно първите места се печелят основно от певци. Продължете да четете България търси талант- а дали- 2012г.

Нароченият виновник – СО2

Почти всички привърженици на Теорията за глобалното затопляне са си харесали въглеродния диоксид, отделян от промишлените предприятия и енергийните централи, за главен виновник, който променя глобалния климат. Всички противници на тази теория са станали защитници на СО2, считайки че щом докажат невинността на този газ ще опровергаят реалността на парниковия ефект. Ало, стига ни занимавахте с примитивни и безсмислени спорове. Виновникът рядко е само един. Продължете да четете Нароченият виновник – СО2

Силата на потребителите или можем ли да променим Корпорациите

Можем ли да направим нещо по въпроса? Разбира се и решенията са изключително прости. Проблемът е че на никой не му пука за убийствата, експлоатацията, глада, болестите по други места на света, докато не го засегне лично. Стандартното оправдание е: „Аз нищо не мога да променя!”. Подобно твърдение може да се атакува в три точки. Първо, да казваш, че нищо не може да се промени без изобщо да си пробвал, без да си направил минимално усилие е меко казано необосновано и характерно за мекотели, дори и да е вярно в повечето случаи. Второ, имаме достатъчно доказателства, че отделни личности, и то обикновени хора, могат да променят нещата. И трето и най-важно: ситуацията не трябва да я променям „Аз” – можем да я променим Ние: всички потребители. Един човек лесно може да бъде накаран да замълчи: чрез подкупи, заплахи и клеветнически кампании от корпорациите. Те обаче не могат да отговорят по същия начин на обществения потребителски натиск. Корпорацията за колкото и всемогъща да се представя не може да подкупи всички, не може да убие всички, не може да оклевети всички, защото печалбите и ще изчезнат, а с тях и самата корпорация. От нас потребителите идва властта на корпорациите. От нас зависи много повече, отколкото мнозинството хора си дават сметка. Ние можем да оказваме влияние и това беше доказано на много места, където обикновените хора спряха да обръщат внимание на внушенията на корпорациите, че са безсилни и нищо не могат да променят и започнаха да действат. Дори най-слабите могат да променят нещата, ако са обединени. Могат да променят икономиката напълно. Какво би станало например, ако всички жени решат, че не е нужно да се гримират и спрат да купуват реката от продукти на козметичната индустрия. Хиляди фирми ще фалират, а козметиката или ще трябва да се промени, или ще изчезне. А ако спрем да купуваме обувките на Найк, Пума или Адидас, ако спрем да ядем продуктите на Нестле. Тези корпорации съществуват заради нас, защото ние им плащаме, ние непряко финансираме експлоатацията, робството и убийствата на хора в други части на света. И ние можем да ги спрем. Особено сега в ерата на Интернет, когато обединенията и обществените организации са много по-лесни. Ние можем спокойно да изнудваме корпорациите да правят добро, когато те не го искат. А те рядко се занимават с дейности, които отнемат от печалбата дори и цент. Но първо да уточним нещо. Такова „животно” като свободен пазар, не съществува. Това е фантастичен герой, част от неолибералната шитня, която продължава да въвежда все повече и повече начини да се печели от тези, които нямат нищо за вземане.

Свободният пазар, който се саморегулира е теоретична конструкция, която би съществувала при един идеален пазар, какъвто в действителност не съществува. Да не говорим, че дори и при теоретичните модели не се вземат в предвид такива фактори като алчност, расизъм, жестокост, убийства, лъжи, правителства, мафия, неорганизирана престъпност, еколигични катастрофи, липса на вода и много други. Дори и на теория един пазар не може да е действително свободен – той е зависим от хората и техните емоции. В разсъжденията на неолибералните икономисти пазарът е отделен от хората, зависим е от няколко основни фактора, което е направено за да улесни теоретичните разсъждения и математическите изчисления. В такъв вид пазарът би могъл да се саморегулира, само че реално в такъв вид не същестува, нито някога е съществувал. Основен фактор е алчността. Например за обувки, които се произвеждат от работници за 40 цента при нечовешки условия, Найк взема над 100 долара. Цените на стоките на повечето корпорации изобщо не зависят от производствените цени, суровинните и транспортни разходи. Самите марки се занимават само с рекламата и маркетинга и прибирането на печалбите. Цените са изключително произволни и зависят от алчността на корпорациите. Реалната цена е няколко долара, а рекламите я надуват до неузнаваемост. Де факто ние си плащаме не за обувките, а за рекламите, с които ни ги пробутват. Ако заплатите се променят дори само с 40 цента на бройка, работниците биха могли да живеят с пъти по-добре. Но корпорациите не биха го направили, защото им яде от печалбите. А тяхната основна същност е печалбата, без значение как е получена, защото те не отговарят персонално пред закона. Не могат да влязат в затвора (да сте виждали някоя корпорация зад решетките!), а най-много да бъдат осъдени на някаква глоба, която повечето корпорации вече я предвиждат и я вкючват в перото си за разходи. Само че това може да бъде променено от нас. Когато граждански обединения от милиони потребители кажат, че ще купуват от продуктите само на тези корпорации, които увеличат заплатите на работниците и намалят няколкостотин пъти по-високите заплати на изпълнителните директори, подобрят условията на труд и разрешат синдикатите, малко корпорации ще обърнат внимание. Затова при отказ за изпълняване на исканията на потребителя, който всъщност дава парите за появата на нови корпоративни милионери, всяка корпорация ще бъде бойкотирана поетапно и нейните стоки няма да бъдат купувани повече. За по-добър стимул всички потребители трябва да спрат да купуват стоките на най-компрометираната  корпорация, която и да се промени ще е вече късно, защото е убила достатъчно хора.  Тя ще фалира и ще послужи за урок.

Тогава на останалите ще стане ясно, че пазарът вече е почнал да се саморегулира и ако не направят нужните подобрения, изисквани от потребителите ще последват съдбата на вече фалиралата корпорация. Тогава ще се включат и акционерите, ако са достатъчно умни и не искат да загубят всичките си активи.

Идеален вариант ще е ако и всички държави не само въведат забрани за заплати под социалния минимум и разрешат синдикатите, но и започнат да контролират спазването на законите и наказват нарушаването им. Дори и няколко по-малки държави да не се включат, системата ще работи, защото те няма да могат  да поемат работата на всички корпорации, които ще бъдат принудени да започнат да плащат нормални заплати за нормално работно време във всички останали държави. Но дори и без международно споразумение на държавно ниво едно международно обединение на потребителите може дапромени много неща и да подтикне корпорациите да печелят хуманно, въпреки нежеланието им. Може спокойно да се използва тяхната алчност: ако осигуряват нормална работна среда, ще печелят повече. Така никой няма да загуби.