В проведено през 1990г. изследване специалисти от университета „Джон Хопкинс“ сравнили разпространението на клиничната депресия сред представителите на 104 професии. Начело в списъка се оказали юристите, които страдали от депресия близо четири пъти повече в сравнение с общата популация. В своята книга „On Being a Happy, Healthy, and Ethical Member of an Unhappy, Unhealthy and Unethical Profession“ Schiltz прави отличен преглед и коментар на изследванията, свидетелстващи за високи нива на депресия, тревожност, алкохолизъм, злоупотреба с наркотици, самоубийства, разводи и лошо физическо здраве сред юристите или студентите по право. Той предлага три обяснения за тези данни: дългия работен ден; парите, които могат да загубят и съревнователната същност на професията. Накрая Шилц предлага съвети как юристите да запазят психичното здраве и нравствените си устои, без да се налага да изоставят попрището си.
Не само Шилц, но и множество други изследователи разполагат с достатъчно данни, които доказват същественото значение на добрата комуникация и позитивните взаимоотношения в личен, професионален и бизнес план. Процъфтяват компаниите (както и професиите), при които съотношението между положителни и отрицателни изказвания е по-добро от 2,9:1. Компаниите, чието съотношение е под този праг, не се справят добре в икономическото аспект. Това съотношение е наречено „Лосада“, на фамилията на бразилския изследовател Марсел Лосада, който установява този факт. Джон Готман достига до същите статистически резултати, изследвайки разговорите между брачни двойки в почивните дни. Съотношение 2,9:1 означава, че сте се устремили към развод. Предиктор за стабилен и изпълнен с любов брак е съотношение 5:1 – по пет положителни изказвания на всяка отправена към брачния партньор критика. Навикът да се поддържа съотношение 1:3 в семейните взаимоотношения води до неминуема катастрофа. Отрицателното съотношение „Лосада“ може да има добър ефект в адвокатската професия, но и да коства много в личен план. Поддържа ли адвокат това съотношение у дома, той е в беда. Не забравяйте, че сред всички професии нивата на депресия, самоубийства и разводи са най-високи при юридическата. Същевременно обаче не трябва и да се прекалява с позитивността: при съотношение над 13:1, без рационалната функция на негативността, може да попаднете в света на илюзиите и да загубите своята правдоподобност, самозалъгвайки се и игнорирайки проблемите, които трябва да бъдат решени.
Тук ще разгледаме накратко какво значение има начинът на възприемане на различните събития (положителни и отрицателни) и подходящата комуникация за хармонията в семейните взаимоотношеиния.
Изненадващото откритие от множество изследвания е, че изпълнените с най-голяма близост, интимност и доверие връзки се отличават не по това как партньорите реагират на разочарованията, загубите и премеждията на другия, а как приемат добрите новини. Установено е, че процъфтяващи връзки са тези, при които партньорите откликват „активно и конструктивно“ (тоест с интерес и удоволствие) при наличие на добър късмет и успехи. Когато партньорът ви съобщи, че е повишен, реакцията ви на радост и ентусиазирани въпроси му подсказва, че сте схванали значимостта на неговото постижение (за него и за вас), прави го по-запомнящо се, утвърждава важността му и подава сигнали, че държите на половинката си. И мъжете, и жените, които казват, че партньорите им откликват по този „активно-конструктивен“ начин, отчитат най-високи нива на удовлетвореност, доверие и интимност във връзката си.
Невинаги обаче приемаме добрата новина на партньора (или той нашата) по най-оптималния начин, а вместо това изразяваме реакции, които увреждат връзката ни. Изследователите са установили например, че ако, когато узнаем за повишението на брачния си партньор, изразим мълчалива подкрепа (като покажем малко или никакъв ентусиазъм), посочим му усложнения и негативни аспекти („Ще трябва ли да работиш през уикенда?“;“Значи ли това, че трябва да се местим?“) или съвсем нищо не кажем, подкопаваме щастието, топлотата и доверието в нашата връзка.
В обобщение, позитивното оценяване и утвърждаването на добрата новина за партньора ни е ефективна стратегия за стимулиране на връзката и съответно за увеличаване на удоволствието и удовлетворението, което получаваме от нея – накратко за предотвратяване на хедонистичната адаптация, а именно фактът, че човешките същества имат забележителната способност да привикват или да се нагаждат към повечето житейски промени, особено позитивните преживявания. Едно проучване показва, че хора, които се стремят да покажат искрен ентусиазъм, подкрепа и разбиране по отношение на добрата новина за партньора, колкото и дребничка да е тя, и го правят по три пъти на ден в продължение на една седмица, стават по-щастливи и по-малко депресирани.