Опитите, които провеждам лично, показват, че не е необходима никаква подготовка, за да завършиш подобно състезание. И то като имате предвид, че първото си продължително бягане (повече от 5 км) направих след възстановяването си от дискова херния. Ситуацията беше следната:
В продължение на около месец бях напълно обездвижен- единственото положение, в което можех да лежа беше полусвит на една страна, в която поза просто изпитвах силна, но търпима болка. Във всякакво друго положение болките бяха ужасни. Оказа се, че имам най-лошата възможна дясностранна парамедианна дискова херния на ниво L5-S1 с дегенеративни промени на дисковете в лумбалния сегмент на гръбначния стълб (става дума за кръста). Обезболяващите бяха напълно неефективни. Лекарите казаха, че не могат да ми помогнат по друг начин освен да ме оперират, затова да им се обадя, когато започна да се парализирвам. Също така бяха категорични, че болката в крака ми ще остане до края на живота ми- най-много да намалее малко, ако се лекувам успешно, но никога нямало да отшуми напълно. Става дума за болката по протежение на седалищния нерв, който се притиска от диска на прешлена в участъка на кръста и болезнената атака стига чак до пръстите на краката, концентрирайки се на различни места по целия крак. Така или иначе прогнозата на лекарите беше напълно погрешна. Възстанових се напълно и болките изчезнаха. Разбира се не съм ходил при екстрасенс, а всичко стана след много четене, подходящо ядене, упорити упражнения и подходящи тренировки. Но това е друга история. Сега да се върнем на бягането. Започнах да потичвам по малко ( няколко обиколки на стадиона) година и нещо по-късно. А през лятото плувах в морето всеки ден (без пропуск), докато свърши сезона и работата ми като спасител. Миналата година реших да участвам в Урбанатлона в София (дистанция около 7 км, включваща 8 различни вида препятствия по трасето- състезанието е описано в отделна статия), на разстояние, което дотогава не бях бягал. Българската версия на легендарното съревнование за издръжливост и оцеляване в градска среда Urbanathlon се проведе в София в Деня на детето- на 1 юни 2013г. Аз бях на 34 години. За подготовка бягах една седмица по около 4 км на ден на стадиона. Целта беше да завърша състезанието. Успях, и то без да ми се схванат краката. След това започнах да се интересувам от бяганията на дълги дистанции и ултрамаратоните. През април 2014г. реших да участвам на планински полумаратон „Бягане за Чепън“ (21,3 км)- за първи път се организираше и бягане, заедно с традиционното колоездачно състезание на същото място в Чепън планина. Целта беше да завърша състезанието без да използвам вода и като спра всякаква подготовка месец и половина преди събитието. Бягах с най-обикновени кецове и използвах едно десертче, направено от сурова храна. През цялото време мъкнах със себе си и едно яке, завързано на кръста ми (което беше доста неудобно), защото преди старта беше облачно и ръмеше, но после стана ужасна жега. Като новобранец в планинското бягане състезанието беше изненадващо за мен още от началото. Като започнаха едни изкачвания, едни върхове- край нямаха. Падна голямо ходене по нанагорнището. Имаше един възрастен мъж, към 60 годишен- каза, че ще си бяга бавничко, но като хукна и повече не го видях. След изкачванията имаше продължителен участък, където бягах с добро темпо. Тъй като използвах частична ортопедична подложка (само пета) за единия ми крак, който е малко по-къс от другия след операция на счупена бедрена кост в миналото, спрях да я оправя, защото се беше разместила…и тогава получих първото схващане. После бягах и вървях през блатиста местност, последвана от нови изкачвания. Получих крамп на другия крак, а след това периодично получавах схващания ту на единия, ту на другия крак. Ако направех грешката да спра да си почина за малко, щях да се схвана напълно и нямаше да мога изобщо да продължа. Затова гледах да поддържам постоянно темпо (независимо дали вървях или бягах) без да спирам за малки почивки. Успях да завърша бягането 11-ти при мъжете, при 13 участника. Естествено, повечето мъже и жени бяха по-бързи от мен и аз останах 16-ти от всички 20 участници с време 02:54:24, но целта на моето участие беше постигната и освен това ми хареса, въпреки огромното изтощение. Затова се записах за ултрамаратон „Обиколката на Витоша“- 100 км планинско бягане. Той ще се проведе на 15 юни. Един месец преди събитието спрях да бягам и се подготвям само с плуване. След некачественото хранене на новата ми лятна работа като спасител, хамалските задължения, които ни вмениха и 10-часовото излагане на слънце шест дни в седмицата вече нямам никаква енергия за продължителни състезания. Напълно подходящи условия за експериментиране: ще успея ли да завърша 100 километровата дистанция в планината (включваща и нощно бягане, от което си нямам и понятие) за времето определено от организаторите, без никаква сериозна психическа и физическа подготовка. Времето ще покаже! Половината от дистанцията ще измина с леко скъсани маратонки с ортопедични подложки, а другата с Five fingers- обувките за босо бягане.