Тази статия е за едно много хубаво на пръв поглед място в планината Родопи, което обаче е особено красноречив пример за това как реалните условия на работа имат малко или нищо общо с първоначалната привлекателност на работната оферта. В комплекса с интересното име „Фабрика за храна и танци“ (където изобщо нямаше танци, а от храната има още много какво да се желае) търсеха спасител, като предлагаха 1500 лв заплата на месец, евентуално място за спане и здравословна храна три пъти на ден. В обявата в интернет нищо не се споменаваше за работно време, почивни дни и конкретни задължения. (Както се разбра по-късно съвсем целенасочено са били пропускани тези подробности и реалността нямаше нищо общо с очакванията.) Тъй като имах малък прозорец между ангажиментите си, а с настоящия си бизнес можех да се занимавам от всяко място с интернет, реших да поработя малко в планината (тъй като бях решил по нашето Черноморие вече да не работя) и да разбера как българин е успял да осъществи идеите си и да реализира такъв впечатляващ проект като „Фабрика за храна и танци“. Като цяло не почерпих никакво вдъхновение за бизнес от конкретното място, чиито основни и единствени предимства са: природата наоколо, използване на слънчевата енергия чрез слънчеви панели, големият басейн, в който може да се плува с каяци и многобройните забавления за деца (два самостоятелни батута и още няколко по-малки с огромна надуваема възглавница под тях; правене на пица, хляб и домашен сладолед; лов на светулки; 2 планински похода всеки ден; разходки с няколко кучета санбернари; яздене на дребни коне и возене на каручка; бране на ягоди, малини и къпини; пяна парти всяка вечер и сух басейн, пълен с пластмасови топки). Собственикът не може да се оплаче от липса на идеи, но като изключим реализираните до момента, повечето от останалите са напълно необмислени, а някои звучат безумно (като това да направи нощувката по 600 евро и същевременно да намали броя на стаите). Като цяло комплексът работи на загуба, понеже е финансиран с множество заеми и има някои излишни разходи (свързани с прахосване на вода и електричество), а в същото време се правят опити да се пести чрез експлоатация на персонала. Дори нощувките да не бяха толкова скъпи, след събрания личен опит не бих препоръчал това място на никой мой познат, заради неетичното, несправедливо и безчувствено отношение към служителите, които изпълняват съвсем неправомерно по няколко длъжности и са възприемани като кратковременни слуги, както и заради особено мазната и нездравословна храна.
На по-емоционално неприятно място не съм работил никога досега, а имам доста опит на скапани и проблемни места. Защо твърдя подобно нещо ще стане ясно от изложението, което следва.
Работни задължения и условия на работа
На това място служителите изпълняваха по няколко длъжности (най-малко две, но обичайно три-четири). Може би, аз бях единственият, който основно си изпълняваше само професионалните задължения, плюс някоя друга добавка. Когато в началото обясняваха изискванията към мен, казаха че освен работата ми, свързана с наблюдението на хората и тяхната безопасност, ще трябва да почиствам скимърите, да изпразвам, измивам и напълвам отново малкото джакузи всеки ден и голямото през няколко дни, но него смятат скоро да го спират от експлоатация. За последното ме излъгаха съвсем чистосърдечно, сякаш е без значение за мен. Информацията за всичко, свързано с работата ми, беше поднасяна така постно, че трябваше постоянно да питам за подробности, докато си доизясня кое как работи. Например парната баня, която често през деня изключваше и трябваше да я включвам отново, имаше една специфика, за която ми казаха чак след няколко седмици. А за външния душ разбрах, че работи, чак в края на престоя ми – дотогава казвах на хората, че душ има само в парната баня, защото не знаех, че всъщност на външния душ му трябва поне минута, докато водата потече. Имаше и други неща, за които нямаше как да се сетя да попитам, защото считах, че са ми предоставили цялата информация. А всъщност ми бяха казали само някои от спецификите или бяха пропуснали най-важните моменти.
Когато след няколко седмици ми казаха, че повече няма да се използва голямото джакузи, тъй като заради топлото време водата в него трябваше често да се сменя, аз го измих, изгребах го с детска кофичка (това джакузи не можеше да се изтича нормално и оставаше доста вода на дъното) и го подсуших с кърпи и парцали. На следващия ден собственикът го беше напълнил с вода до нивото на колената. Когато попитах какъв смисъл изобщо имаше да го изгребвам и подсушавам, ми беше обяснено, че те по принцип така го пълнели с малко вода, за да се забавляват децата в него. В това като цяло няма нищо лошо, но се оказа, че са ме излъгали, че ще го спират от експлоатация. Освен това, беше необходимо вниманието на децата да бъде повишено при слизане по стълбите на джакузито, които се хлъзгаха (защото бяха извън водата), за което аз трябваше да следя, а водата, намираща се на голямо разстояние от горната част на джакузито, затрудняваше и евентуална спасителна акция. Впоследствие решиха да напълнят голямото джакузи отново догоре- нещо, което ми бяха казали, че няма да правят. А след няколко поредни дни, в които и двете джакузита бяха препълнени с хора, основно деца (в малкото джкузи, което е по принцип за три-четири души, се бяха натикали 17 деца), решиха да пусна да работят други две малки джакузита, които дотогава стояха покрити и никога не е ставало дума, че ще работят този сезон. При положение, че имах да се занимавам отново с две джакузита, ми казаха, и то почти в края на деня, да съм почистел и напълнил и другите две, за да са готови на следващия ден за ползване. Като бонус никой не ми обясни откъде да взема вода, с какво да съединя маркучите, как се включват и изключват, къде има контакти, за да включа водоструйката, има ли някакви чисти филтри и как по-точно трябва да напълня четирите съоръжения, когато едното малко джакузи се пълни около 2 часа, а голямото се пълни цяла нощ. На всичкото отгоре допълнителните джакузита бяха на другия край на комплекса и нямаше как да наблюдавам всичките, а подобно нещо категорично не е приемливо и безопасно. Това вече наистина ме ядоса и казах на собственичката, че не съм се съгласил на подобни условия и направо ще си тръгвам. Тя се опита да ме успокои напълно неподходящо, като ми каза, че досега съм имал да чистя само едно джакузи и другите няма да ме затруднят. Ами, чисти си ги ти Госпожо, като не представляват проблем! Независимо дали ми е лека или тежка работата, аз съм се съгласил на определени условия и не може да ми добавят, когато им хрумне, нови задължения. Освен това, жената тръгна да ми обяснява как джакузитата нямали нужда от спасител, защото не били достатъчно дълбоки. Много обичам такива всезнайковци, които си мислят, че знаят за какво говорят, понеже са чули отнякъде нещо. Нуждата от спасител се определя от обема на съответното съоръжение, а не от неговата дълбочина. Така че по закон малките по обем джакузита наистина нямаха нужда от спасител, за разлика от голямото, но изобщо не бяха безопасни. Именно от малкото джакузи вече бях извадил 4-5 деца на по 2-3 години (сред тях и тригодишното дете на собствениците), които при подхлъзване в по-дълбоката част потъват под водата и започват да се давят. Мога да правя компромиси с много неща, но не и с истинските ми задължения на спасител и с безопасността на хората, особено на децата. Само за 38 дни ми се наложи да спасявам около 15 деца, като за три трябваше да скачам с дрехите в голямото джакузи, за да ги вадя, защото се давеха в централната част. Аз не пусках малчуганите в голямото джакузи без пояс или плувки за ръцете, независимо от твърденията им, че могат да плуват (които или бяха лъжи, или самозаблуда в резултат на родителска нереална преценка), но понякога децата решаваха да си махнат пояса, да се преместят от стълбите, където стоят, на дълбокото без разрешение или пък биваха изненадани от дълбочината. Като едно момче, което имаше основни плувни умения и се справяше в басейна, но когато дойде до голямото джакузи и се метна в него за първи път не очакваше да е толкова дълбоко и почна да бълбука под водата, та се наложи да го уловя за ръката, преди да е започнала основната фаза на давене, потъвайки по-надолу, и да го извадя навън. Добре беше, че от заблудените родители, които смятаха, че децата им могат да плуват, понеже с години ходели някъде да тренират, имаше само един-двама. Не знам какво са правили на тренировките тези деца, но те не притежаваха никакви плувни умения (много умело се гърчеха като червеи и се местеха във водата, което считаха за плуване, но единственият резултат от подобна техника при умора е потъване) и си бяха потенциални удавници, особено, ако бъдат изпуснати в морето при силни вълни или течение. Няма да се уморя да обяснявам, че придвижването някак си върху или под водата не е равносилно на плуване, нито „кучешката“ е плувен стил.
Стана ясно, че няма да успея да изтрая „шефовете“ до края на предизвестието, но реших да ги изчакам няколко дни преди да напусна, за да видя докъде може да стигне тяхната наглост. Когато вечерта собственикът ме попита дали съм изчистил допълнителните 2 джакузита, му казах, че не съм ги пипал, защото те не могат да се източат напълно (същия проблем като при голямото джакузи), в тях има вода, стояща от месеци, и дори да се измият, мръсната вода няма откъде да изтече; освен това няма подходящи филтри за тях. Човекът „ентусиазирано“ си чисти сам съоръженията през нощта и след това ги пълни с вода. На следващия ден аз не съм им махал капаците, но някой отвори едното джакузи следобед и то беше изпозвано от хората, без изобщо да има филтър. Същия ден измих два допълнителни филтъра (освен останалите три), въпреки несъгласието си с тяхната употреба. Те бяха в толкова лошо състояние, че силно ме съмняваше да могат да пречистят нещо, но според собственика били ОК, защото са купувани по едно и също време с другите, които ползвахме. Тъй като седяха зарязани на открито под шатрата от кой знае колко време, това би трябвало да означава, че са използвани по-малко и са в по-добро състояние, което очевидно не беше така. Лъжите и пренебрежението към хигиената започваха да стават дразнещи. Вечерта изобщо не съм се занимавал да чистя допълнителните джакузита (само оставих филтрите отстрани), затова през нощта собственикът ги беше източил и на сутринта ми поръча да съм ги измиел – с трийсетина изгребания после съм щял да се оправя с неизтеклата вода (отне ми един час бавно гребане). Това беше първото и последното ми чистене на тези джакузита, защото след това си тръгнах.
Да видим накратко с какво друго се занимавах като спасител:
– Първият път, когато трябваше да се подменя водата в голямото джакузи, никой не си направи труда да се появи и да ми каже какво точно трябва да направя, затова реших, че най-вероятно трябва да го подготвя като в деня на настаняването ми, когато ме използваха за безплатна работа до късно вечерта – тоест, източих го, доколкото бе възможно, изгребвах с часове останалата вода (заради повредената отточна система) и накрая го подсуших с парцали. Когато след това споменах, че имам проблеми с гърба и не е особено удачно през няколко дни да се занимавам продължително време (часове) с изгребване, ми казаха, че всъщност то нямало нужда. Трябвало само да го източа, доколкото може, и после да го допълня. Страхотно! Много мило, че ми казаха навреме! Оказа се, че съм се трепал за нищои нито се извиниха, нито ме похвалиха.
– Първо по веднъж на седмица, а после по два пъти трябваше да сипвам хлор в басейна. Отсъстваха каквито и да е средства за безопасност. Нямаше маски, нито ръкавици (освен 4 чифта, които се разпаднаха, докато ги слагах), а използваният препарат беше най-вредният, на който съм попадал досега. Още при отварянето на кофата хлор такава миризма те блъска, че не можеш да дишаш и почват да ти сълзят очите и да ти тече носа. За „удобство“ бяха сложили малка стъклена халба от бира за загребване на бялата отрова. За да покрия целия басейн по края, ми бяха необходими 10 отивания за загребване и връщане за изсипване във водата. На втория път вече си сипвах хлор в по-голяма кофичка, с която бях готов след две-три разхождания.
– Един път ми поръчаха да сипя от специален коагулант в басейна, който спомага за пречистване и избистряне на водата, чрез уедряване на микроскопичните частички мръсотия. Те впоследствие се утаяват на дъното на басейна и най-лесно се отстраняват посредством подочистачка, но собственикът имаше „гениалната“ теория, че е достатъчно някой да плува сред утаената мръсотия, раздвижвайки водата, за да може уедрените частички да бъдат изтласкани към скимърите и изхвърлени от водата. В резултат на това големите бели петна утаен материал стояха в продължение на 3-4 дни, въпреки че всеки ден ги ръчках с едно гребло. Разбира се, никой не си направи труда да ми обясни как да изсипя химикала, при положение, че той не трябва да има досег с кожата, а тубата беше толкова тежка, че едва я помръдвах от мястото и. Когато казах, че трябва по някакъв начин да обявим, че е сложен препарат, за да не плува никой след като си тръгна, собственикът заяви, че обемът на басейна бил голям и нямало никакъв проблем за хората. За човек, който уж се интересува от здравословни практики, подобно пренебрежително отношение към опасни химикали и здравето на хората е меко казано неприемливо. За химически вещества (с категорични предупреждения за конкретните опасности за здравето на опаковките), с които човек не трябва да влиза в досег, да се казва, че е окей да се плува сред тях, понеже са малко, си е чисто престъпление. Малкото отрова не я прави полезна за здравето.
– Трябваше да се слагат таблетки бром в капаците над филтрите на джакузитата (заради формирането на водорасли и позеленяването), а понеже нямаше ръкавици, а самите хапчета бяха големи и дебели и трудно се вкарваха през процепите, цялата процедура беше сериозно изпитание за кожата на ръцете.
– Всичките 10-12 скимъра трябваше да бъда чистени всеки ден ръчно (тоест бъркаш и вадиш боклуци, всякакви насекоми и камъчета), защото почти всички бяха прецакани и не можеха да се изваждат навън.
– Собствените измислиха една процедура „вадене на камъни“. Около басейна преди е имало обширен пръстен от малки и големи камъни, повечето от които бяха нахвърляни вече в съоръжението. В началото ме помолиха само да вадя, когато имам време, големите камъни. Не смятах, че ще е ефективно, понеже децата щяха да ги хвърлят отново обратно, но няколко пъти вадих камъни и събрах една купчина, която преместих настрани до оградата, за да не бъдат върнати обратно в басейна. След няколко дни видях, че собственичката казва на масажиста да сложи камъните около басейна и съответно още същия ден те бяха нахвърляни от децата обратно вътре. Повече не се занимавах с това безсмислено занимание, но пък идеите избликваха като извор в главите на собствениците. Помолиха ме, когато имам време, да изгреба малко дребни камъчета от дъното на басейна, което цялото беше покрито с по няколко пръста такива. Имайте предвид, че басейнът е с различна дълбочина, достигайки в най-дълбоките си части 1,75 метра. Освен това не ми предложиха никакво подходящо за целта приспособление за събиране, въпреки че ме излъгаха, че ще ми дадат. Както и да е. За два дни (по един час всеки ден) с една кофичка изгребах доста камъчета и ги разположих около басейна, но малки и по-големи продължаваха да ги хвърлят обратно, включително и децата на собствениците, които ги виждаха какво правят и не им правеха никакви забележки. Прекратих и това занимание, което би трябвало да се направи в края на сезона.
– Основна част от задълженията ми се оказа, че е и пренасянето на мебели напред-назад. На открито върху тревата бяха позиционирани различни видове мека мебел за вътрешни помещения (единични и такива от по няколко части – модели, които са доста тежки и лесно се цапат), а до джакузитата имаше още няколко изключително тежки дивана. Оказа се, че тези, които се поставят на тревата, първо трябваше да ги местя през няколко дни, а после всеки ден, за да не изсъхва тревата под тях. Освен това, при появата на някои облак и известие, че е валяло в София, все се намираше някой да нареди да се приберат мебелите – половината под едната шатра, другите под другата. По едно време това почна да става доста често, като фалшивите тревоги бяха над 80%. Странното е, че тези хора, които живеят в планината по цяла година имат сериозен недостиг на познания по елементарна метеорология и преценка на времето и облаците. Също така не ми стана ясно какво значение има дали вали в София, след като ние сме на трийсетина километра от Пловдив. Като цяло, тази хамалска дейност беше напълно пропусната при представянето на задълженията ми, когато отидох на интервю.
– Други дейности, свързани с носене, включваха махане и поставяне на доста тежките и големи покривала на джакузитата. Един-два пъти ми помогна колега от ресторанта, но когато почна да ме препраща към аниматора, видях очевидното му нежелание за съдействие, затова се научих как сам да ги влача и местя, когато масажистът не беше налице да помогне.
– Дадоха ми някакъв специален препарат (без кърпи и парцали, разбира се), с който да съм избърсвал покривалата на джакузитата, за да не се повреждат от слънцето, и то не само тези, които използвахме, а и другите две затворени.
– Когато една от колежките си беше взела няколко дни отпуска, собственичката ми каза аз да съм избършел стъклата на сауната и парната баня, понеже човекът, който го правел, го нямало. Тогава стана напълно ясно, че дотогавашните служители на тези работодатели са ги свикнали да се отнасят неуважително към професионалните задължения на всеки и те вече считат за напълно естествено хората не само да изпълняват по няколко длъжности, но и всекидневно да им прибавят нови дейности. Собствениците дори не осъзнаваха, че е нещо нормално (а обикновено и задължително) персоналът да има почивни дни и никой от останалите служители не е длъжен да извършва работата на отсъстващия. Тъй като аз не съм външна камериерка, след приключване на останалата си работа, за една минута измих с водоструйката прозорците на двете помещения и повече не съм се занимавал. За да има каквото и да е очакване, служителите да вършат несвойствена за професията си дейност, трябва работещите да са съпричастни към мисията и целите на съответната компания или организация и да се чувстват част от един екип. На Равнища обаче подобна работна среда беше невъзможна. Ще разберете по-нататък защо.
– Доброволно помагах на камериерките за пренасяне на легла и на кошарки за малките деца, когато нямаше никой в охраняваните от мен съоръжения, а на друга колежка съдействах с изхвърляне на чувалите с боклук всеки ден, което и без това не беше нейна работа. Имаше и още доста дребни работи, които не си заслужава да се споменават, но в някои случаи само липсата на целенасоченост и организираност помагаше те да не се разраснат в по-големи хамалогии.
Условия за живеене
Пет души от персонала бяхме настанени в една разрушена хижа (бившата Равнища). Когато ми представиха стаята, в която щях да бъда с още едно момче, в нея имаше две свободни неща, подобни на легла, с нахвърляни върху тях по няколко стари меки дюшеци. Ако в следващите дни не си бях намерил матрак от една съседна заключена стая (никой не знаеше къде или в кой е ключа за нея и ме излъгаха няколко пъти, препращайки ме от един на друг), щях направо да си тръгна. В нашето спално помещение беше пълна мизерия и нямаше почти нищо използваемо и полезно, нито място, където да си сложим нещата- моите дрехи стояха през целия ми престой там в куфара. Имаше само един-единствен работещ контакт над леглото на другото момче, като същевременно липсваха уреди за отопление, а прозорците не можеха да се затварят напълно. Нямаше осветление в коридорите, нито телевизори или безжичен интернет, но пък хвърчаха прилепи насам-натам и цвърчаха мишки понякога. Банята изглеждаше също ужасно- положителното беше, че поне имаше вода, въпреки че често студената се сменяше с гореща и обратното напълно самостоятелно.
Хранене и тренировки
При положение, че в сайта им и в множество интервюта комплексът „Фабрика за храна и танци“ беше определян като средище на съвременно и здравословно хранене, най-сериозно бях разочарован и отблъснат от готвенето на това място. Основната причина изобщо да започна работа там беше очакваната от мен здравословна и питателна храна, която така и не видях. Да проследим набързо какво ми беше предложено.
Аз от години не използвам рафинирано олио (когато си готвя сам), а само зехтин и студено пресовани масла, но там си наваксах за 50 години напред. Не знам причината, но в кухнята всичко щедро се пържеше и обливаше с обикновено слънчогледово олио от големи необозначени туби. От едно от ястията, които получих за вечеря, успях да отделя повече от половин кафена чаша олио, а след една паста със зеленчуци (недосготвена и мазна) ме боля стомаха 2 дни. Общо три-четири дни от престоя си там не съм ял абсолютно нищо, защото или стомахът ми се бунтуваше или имах разстройство. Няколко пъти върнах храната която ми даваха за обяд, защото или беше пълен боклук, или беше от предишните дни. Имаше и неща като салатите, хумуса и пюрето от грах, които бяха добре направени, но като се вземе предвид излишното количество олио (може би го използват толкова обилно, защото предизвиква усещане за засищане и хората по-малко ще ядат) и изобщо използването на рафинирана мазнина, цялата идея за здравословна храна „отива на кино“. За закуска винаги имаше мазна баница, мекици, пържени филийки и от време на време по някоя не особено вкусна палачинка. Тоест само пържени неща- „чудесно“ начало за деня! Тъй като се бях разбрал предварително за вегетарианско хранене, избягвах канцерогенните комбинации от месо и олио, но изборът като цяло беше от лош по-лош. Освен това на персонала бяха забранени плодовете и фрешовете (тази информация ми беше спестена в началото и я научих в движение). А за един спасител това е особено пагубно. Както съм казвал неведнъж, да лишаваш човек, който цял ден е изложен на слънце от витамини е здравословно престъпление. За да издържа на това място по 12 часа работа без плодове, ми помогнаха основно функционалните храни (това са дехидратирани и с премахната захароза плодове, зеленчуци и подправки, преработени до консистенция на гел, изключително наситени с флавоноиди и основни полезни вещества, необходими на организма), с които правя бизнес – носех си две бурканчета от тях. Понякога децата ми даваха плодове, а едно момиченце ми донесе да пробвам и така наречения „домашен сладолед“, който правеха късно вечер- той реално представляваше най-обикновено замразено пюре от банани с малко праскови.
Комбинацията от мазнини и липса на витамини беше сериозно изпитание за здравето. В един момент дори си помислих, че моят стомах може да е станал прекалено капризен, в нуждата си от добра храна, но след една вечеря от комбиниран боб с гъби (в много мазнотия), не само аз, но и гостите на хотела, опитали същото ястие, получихме като бонус разстройство и не успяхме да се наспим през нощта.
Преди да започна работа специално питах дали ще мога да плувам и ми казаха, че няма проблем- когато реша, да спортувам. За един спасител е доста важно всеки ден да плува, защото в противен случай се обездвижва и се схваща и при евентуален инцидент няма да може да реагира подобаващо бързо, като дори може да получа крамп в неподходящия момент. Но благодарение на „питателната“ храна се чувствах изтощен и изобщо нямах енергия за спорт. За 38 дни плувах общо три-четири пъти и ходих в планината да бягам само два пъти.
Въпреки че спях често по 9-10 часа, изобщо не успявах да си почина качествено. Липсата на подходяща храна и работното време от 12 часа ми изпиваха силите. В резултат от отсъстващите плодове (за съжаление почнах да си ползвам моите бурканчета с пребиотици едва последната седмица от престоя ми) и необезопасената работа с химикали, пръстите на ръцете ми се нацепиха до месо и получих проблеми с отделителната система (тоест от различни места почна да ми тече кръв). Отделно се обездвижих и след като не отделях време да си правя упражненията, а ми измисляха хамалски дейности за запълване на времето, почна да се обажда и кръста ми.
Да не си помислите, че на нас (персонала) са ни давали да ядем боклуци, а хубавата храна е оставала за гостите. Не, просто ние дояждахме каквото останеше от тях. След като вече имам лични впечатления от готвенето в този семеен ресторант, аз никога не бих платил по 300 лв за нощувка (по-точно след 20.06.2017г. цените бяха 294 лв за стая и 314 лв за студио) за тяхната храна и миниатюрните им стаички без хладилник и каквато и да е техника.
Децата и мотивацията
Страхотните деца, идващи в комплекса, бяха живителната струя добро настроение, която ми помогна да остана там цели 38 дни. Ако ги нямаше, сигурно щях да си тръгна още първата седмица (така или иначе, втората седмица взех решение да си подам едномесечното предизвестие за напускане). Много ми беше приятно да общувам с всички деца, които идваха и си отиваха и се разбирах чудесно с тях независимо на какви езици говореха, дали ползваха езика на жестовете, имаха синдром на Даун или бяха непослушни. През никоя от годините ми като спасител не съм вадил толкова много деца от водата, и то за един месец, но и никога досега за такъв период не съм срещал толкова деца, които наистина да могат да плуват. Тези, които идваха от Холандия и няколко други европейски страни, можеха да плуват отлично (тези, живеещи в Англия не се справяха добре във водата), както и доста от България, което вече е учудващо, на фона на плувната ни култура в момента. Едно момиче (състезателка по плуване) дори успя да се справи с оригиналния (първоначален) бътерфлай, който вече не се практикува, без преди това да го е пробвала, тоест притежаваше еластични умения и потенциал да учи нови неща.
Децата бяха и единствените, с които можех да си говоря на научни теми, и то на сравнително високо равнище: с момче на 8 години обсъждахме Космоса, черните дупки, Струнната теория, а с момиче на сходна възраст говорихме за избора на професия, митовете за различните длъжности и желанието и да интервюира известни личности, за да споделят истинските положителни и отрицателни страни на това, с което се занимават и дали си заслужава.
Гледах да науча името на всяко дете – това е чудесна тренировка за паметта, както и добър начин за сближаване, тъй като децата се учудват, когато им знам името, без да съм ги питал. Една майка също беше изненадана, че знам имената на всичките 16-17 деца, които бяха по него време в джакузитата, но за мен това е нещо задължително, защото, от една страна, улеснява контрола на тайфа малчугани, докато същевременно е признак на уважение към съответния човек, независимо от неговата възраст. Този момент обаче все още не може да се осъзнае от голяма част от възрастните: собственикът, както и част от колегите ми нито веднъж не ме нарекоха по име, което показва съответното отношение.
Работна атмосфера емоционална натовареност
Трябва да си психически устойчив, за да работиш на място като „Фабрика за храна и танци“. Десет служители имаха общо 4 шефа. И понякога те даваха напълно различни, несъобразени с другите и противоречиви задачи за изпълнение. При пълна липса на съгласуваност и нулев дух на екипност, атмосферата беше изтъкана от лицемерие, лъжи, слухтене за клюки, шпиониране, злословене зад гърба, чувство на неприязън между отделните служители и гледане работата на другия, вместо своята. Намръщени и уморени хора, които след 15 часа най-различни задължения, вместо да си починат и да говорят за нещо интересно и положително, започваха да обсъждат събитията през деня (тоест това, с което би трябвало да са приключили вече) и недоволството си от работата на колегите. Издържах няколко пъти подобна негативна среда и след това вече отивах да си чета или да лягам да спя още преди да са се прибрали. Липсваше добронамереност, искрена взаимопомощ, радост, веселие. Чувството за хумор и естествените усмивки бяха нещо необичайно за това място. Срещах само намръщени лица и недоволни физиономии. Собствениците не хвалеха никого за свършената извънредна работа, нямаше емоционална подкрепа и окуражаване, а когато дните бяха дъждовни и студени, и мръзнехме на открито, никой не си направи труда да ни пита как сме, имаме ли нужда от нещо. Всичко се изчерпваше само с изисквания, задачи, оскъдна, неясна информация и лъжи. Чувството за едно сплотено семейство или екип, който действа заедно и съгласувано за постигане на общите цели липсваше напълно. Отсъстваше и каквото и да е уважение от страна на „шефовете“ към служителите и техния професионален опит. А и почти всички от персонала не уважаваха достатъчно себе си, нито своите колеги. Имаше го постоянното надничане в паничката на другия и лъжливото познание, че щом си видял някой какво прави два-три пъти през деня за по 20 секунди си наясно с тежестта на неговите задължения. Това просто няма как да стане по този начин – трябва да си работил на конкретната длъжност поне един-два сезона, за да си наясно с отговорностите и за какво изобщо става дума.
По отношение на професията спасител отново се сблъсках с пренебрежително отношение от колегите и от „шефовете“. При първите това се дължеше на липсата на достатъчно разнообразен опит и на невежество, затова на тях не мога да им се сърдя, но при собствениците беше проява на обикновено високомерие, арогантност и егоцентризъм. Личеше си, въпреки че обикновено се опитваха да го прикриват. Опитах се да им обясни няколко пъти, че не съм дошъл на работа заради парите (въпреки че не бих допуснал да не ми се плати дължимото), че си имам собствен бизнес, но те като че ли не можеха да разберат, че просто обичам професията на спасител, предотвратяването на безсмислената смърт на здрави хора с бъдеще и контакта с децата и техния оптимистичен светоглед. Изглежда, за тях беше нещо нормално да възприемат наетите хора просто като временни слуги, които могат да експлоатират без да се съобразяват с мнението им, а не като личности- хора с цели, мечти и най-важното: определени ценности. Те сякаш не можеха да осъзнаят, че никой не е длъжен да им търпи капризите, лъжите и несъгласуваните поръчения. Аз съм свободен човек и те не са ме вързали с нищо – знам си правата и мога да си тръгна, когато си искам.
Отношението ми към всички колеги беше неутрално до края на престоя ми (към някои беше дори положително), с едно изключение. С времето поведението на масажиста, с който прекарвахме почти целия ден заедно, започна да става все по-дразнещо. Чувстваше се особено удобно, когато седнеше като някакъв шеф на моя стол. Би трябвало да се сети, че няма работа да заема позицията на спасителя (въпреки че аз предпочитах да стоя прав), особено ако работи нелегално (нямаше сключен договор, но беше допуснат да си набира клиенти от гостите на комплекса срещу всекидневни масажи от по няколко часа за собственика). По-подмазващ се човек от него не съм срещал скоро. Когато чуя едни такива „мазни“ гласове, които правят лицемерни комплименти на хората, само за да ги убедят да им използват услугите или да им помогнат да си намерят други клиенти, и ми става лошо. Не мога да понасям подобно отношение, особено от разни псевдолечители, какъвто се оказа нашият човек. Той беше винаги готов да помогне, когато можеше да извлече някаква бъдеще полза на себе си. На мен всеки ден ми носеше по един шоколадов десерт, за да го хваля пред хората и да му намирам клиенти. Изобщо не беше улучил подхода. Ако смятах, че е качествен човек или поне професионалист в дейността си, щях да му съдействам без никакви прикрити подкупи. А когато нямам достатъчно информация или силно се съмнявам в уменията му, няма как да очаква помощ от моя страна. Още повече, че имитираше чувство на емпатия много лошо и винаги поставяше на първо място собствения си интерес. Това си пролича кристално ясно последните ми дни в комплекса, когато бях ядосан от новите глупости, които ми измисляха да върша и му казах, че ще напускам. Без дори да схване какво му говоря (до последния ден не беше разбрал, че ще си тръгвам наистина), той се притесняваше единствено, че няма клиенти него ден и ме агитираше да му намеря. Няколко пъти вече направо му бях казвал, че аз си общувам предимно с децата, не с родителите и ще е по-удачно сам да си търси клиенти. Освен това, аз изобщо не го познавах като масажист, за да го рекламирам (въпреки че той постоянно се опитваше да изсмуче от всеки положителни отзиви за себе си). Пред нито един човек не съм го хвалил – само когато се интересуваха от масажист им казвах, че има такъв. За да го проверя, почнах да го питам някои неща и да го наблюдавам. Историята му, че е бил борец, спечелил световна титла, а после е завършил кинезитерапия в НСА, не беше никак убедителна. А и никога не съм виждал дипломата му. Хванах го няколко пъти в лъжа, не беше особено добре запознат с анатомията на човешкия гръбнак, даваше на хората хапчета (като дори не им казваше какво точно им дава), които бяха предимно безвредни, но и безполезни (в повечето случаи някакви витамини), като идеята му беше да имитира цялостно лечение или комплексен подход, за да му дадат повече пари – тук маркетингът му куцаше доста и не му се получаваха нещата. За да не изпитват клиентите му болки от неговите странни силови масажи, предполагам лично изобретение, ги мажеше с различни фармацевтични продукти, предназначени за намаляване на специфични болкови симптоми, а не за масажи. За по-голямо „удобство“ нямаше масажна маса и обработваше хората на земята на постелка за йога. Надявам се, че не е успял да повреди никой. Лично аз не бих се оставил в неговите ръце по никакъв начин.
Когато видях, че кара мъжете да си свалят долните гащи, за да ги масажира, още повече почна да ме съмнява. Аз също съм масажист (класически, антицелулитен и лечебен масаж) и не виждам никаква причина някой да трябва да си сваля бельото, за да му се направи масаж, освен ако не е еротичен. Постоянно говореше как бил екстрасенс и използвал енергията си да лекува хората. Първо, това няма никаква връзка с кинезитерапията, и второ, подобни бръщолевения и общи приказки за енергии са типичен показател за псевдоспециалист без реални познания в съответната област. Отношението му към клиентите беше абсолютно използваческо: след като чрез подмазване или кратко омачкване на врата успееше да убеди някого да му направи масаж, когато приключеше говореше зад гърба на клиента каква скръндза бил (при положение, че не обявяваше предварителна цена и времетраене на процедурите и сам оопределяше колко да вземе), колко е глупав или че не бил наред с главата. При самият масаж използваше изключително дървена и стара техника за внушение:
„По-малко боли, нали. Сега е по-добре в сравнение с началото. Болката намалява. Усещаш, нали. Намалява. Не може да се сравни с началото. Аз ти казах, че ще усетиш промяна. Сега по-малко боли.“
С подобни внушения можеш да повлияеш на някои хора, без дори да ги масажираш, но когато човек се отпусне, става още по-податлив на внушения и плацебо ефектът се проявява без допълнителни усилия.
Когато почнеше да се мазни на някого, масажистът губеше всякакво чувство за мярка. Един път дори почна да ми дава акъл как да съм направел компромис на една жена, която беше масажирал, като пусна детето и (неможещо да плува) на дълбокото в голямото джакузи без поддържащо средство. Тогава наистина ме ядоса и му казах, че с безопасността на децата компромиси не правя и да си гледа неговата работа.
Освен всичко друго, с една колежка го бяхме хванали няколко пъти да ни лъже за неща, които уж шефовете са казали да свършим. Оказа се, че те са казали на него да ги направи, а той решил да ги прехвърли на нас.
(Имах още един подобен случай с друг колега, който ме излъга, че шефът е казал да измия едни скимъри, които изобщо не бяха от басейна и е трябвало той да ги изплакне. Навсякъде изникват подобни хитреци, които смятат, че няма да отида да попитам за какво точно става дума, а направо ще изпълнявам неприемливи нареждания чрез посредник.)
Няма как да има добра работна атмосфера, ако не уважаваш хората, които работят за теб или с теб. На това място в Равнища служителите се чувстваха като в затвор и всеки чакаше с нетърпение да свърши сезона, за да се освободи от целия емоционален и физически товар. Изключително натоварващо е да се работи в такава отровена емоционална среда и никой не трябва да го прави.
Когато предприемач в сферата на туризма не знае как да работи заедно с персонала си в една благотворна среда, но иска едновременно да се изолира и да печели от други посетители, го очакват сериозни проблеми, а и повечето хора постепенно ще прозрат за какво става дума и ще почнат да избягват подобно място.
Манипулации със заплащането
(Нови дребни хитринки)
Процесът по заплащането беше некоректен- съпроводен с дребнави и плитки лъжи. Аз имах предусещане, че ще се опитат да ме прецакат с броя на дните, които съм работил, защото договорът ми беше съставен с по-късна дата от деня, в който почнах работа, но се оказа че присвояването на пари от служителите е малко по-различно – те известно време играят ролята на „роби“ и работят безплатно. Това разбрах чак когато напусках и ми изплащаха парите, изработени дотогава (заплатата за предишния месец юли до 27-ми август така и не я бях получил). Казаха ми, че два дни съм работил безплатно и ми е било съобщено за това, което беше лъжа, защото само бегло ми бяха споменали, че имам два дни пробен период, през който мога да си отида, ако не ми хареса. Но никой не е намекнал дори, че ще трябва да работя безплатно тези дни. Категорично доказателство за това, че не съм знаел за този хитър подход при набирането на персонал, е моето присъствие там един месец по-късно. Защото, ако бях научил подобно нещо за работата ми като спасител, щях да си тръгна веднага (и без това имах по-добри като заплащане предложения за работа). „Страхотното“ обяснение за този миловиден вид експлоатация беше, че това се водело обучение. Кой по-точно (и на какво) ще ме обучава, след като аз съм единственият спасител в цялата околност на километри наоколо. Тъй като се ядосах и изразих очевидно несъгласие, казаха, че ще ми платят за двата дни, но въпросът оставал спорен. Можете ли да познаете дали ми бяха платени всички дни? И да, и не! Понеже собственикът на комплекса беше казал да ми дадат 100 лв бонус (за добре свършена работа), тези пари бяха използвани удобно да допълнят сумата до тази, която ми беше дължима. Тоест жената на собственика, с която водихме преговорите, ме излъга и реши да ме подхлъзне отново, все едно, че аз не мога да смятам. Тъй като наистина ми беше писнало от лъжи и манипулации на дребно, вече от мен зависеше дали да разглеждам ситуацията като неплатени два дни и бонус, или платени всички дни без бонус. Аз предпочитам втория вариант. Бонусът могат да си го заврат, където си харесат.
Преди гореизложените манипулации, вече ме бяха излъгали пет пъти за това, кога ще ми изплатят заплатата за предишния месец. Първо ми казаха на 15-ти, след това се оказа, че било за след 15-ти, като този път си сложиха два варианта: до 18-ти или до края на седмицата. Нищо не се случи на тези дати, както и на следващите две, една от които беше след като подадох последните документи за напускане- не ми платиха всичко изработено последния работен ден, както ми бяха казали, а трябваше да ги чакам до следобеда на другия ден.
След първата лъжа за датата на изплащане на заплатите (за мен беше ясно, че ще последват още), аз им обясних, че не искам да ми дават парите, а да ми покажат разпечатка колко дни ще ми бъдат платени. Те не го направиха, затова усетих, че замислят нещо. Ако тогава бях разбрал, че смятат, че ще им работя безплатно два дни, щях да съм напуснал още по-рано.
Да видим сега каква всъщност ми беше заплатата в този горски комплекс. Обясниха ми, че ще ми плащат по 50 лв надница за 12 часа работа, като имаше и опции за 40 лв за 10 часа и 30 лв за 8 часа, но дали искам да се възползвам от някоя от тях така и не ме попитаха (както и дали се нуждая от почивен ден). Реално, те и без това не бяха използваеми, защото щяха да засегнат удобството на гостите, а и работата нямаше да може да се свърши- по начина, по който беше организирана.
(Един пример за самостоятелна инициатива в полза на работодателя и използване на отрицателна мотивация в отговор:
Една колежка стартираше сутрин със задълженията си няколко часа по-рано, отколкото и почваше работното време с продължителност 12 часа, само и само да успее да си свърши работата (изпълняваше 3-4 длъжности едновременно). Не само че никой не и плащаше тези допълнителни дни (само два допълнителни часа на ден по 10 дни правят два дни и половина допълнително, а нейните бяха повече), но и никой от шефовете не си направи труда дори да и кажа едно „Благодаря“. Само я овикаха за това, че си говори с друга колежка рано сутринта. Представяте ли си! Вместо да я попитат защо толкова рано е на работа, след като трябва да почне реално след няколко часа, те и правят забележка да мълчи и да работи. )
Когато ми дадоха документите за започване на работа, заплатата по договор изобщо не съответстваше на устното ни споразумение (беше под 500 лв)- бяха пропуснали да ми споменат, че леко ще фалшифицират конкретни счетоводни детайли. Да не говорим, че началната дата на единствения лист от договора беше един ден по-късно от датата, на която започнах. И то при положение, че в деня, в който пристигнах и когато трябваше просто да се настаня, ме използваха да работя до късно вечерта напълно безплатно. Тъй като голямото джакузи (с дълбочина от около 1,50-1,60 м) имаше проблеми с оттичането, ме оставиха да изгребвам сам останалата вода: първо използах металния тас от сауната, който не е особено полезен при минимално ниво, а после кърпи (с тях попивах водата и после я изцеждах). Това, освен че отне часове, ми натовари доста и кръста.
Има един елемент при сезонното заплащане, който масово се игнорира от работодателите и не се познава от служителите. Затова, когато отворих дума за платената отпуска, се получи същият „съпрайз“ ефект, като на много други места. Понеже повечето спасители по принцип не знаят, че трябва да им се плати отпуска (годишната, разделена на броя изработени месеци), те почти никъде не си я искат (също така не изискват допълнително заплащане за стажа си) и затова често настъпва изненада, когато аз засегна този въпрос някъде. Собственичката ми обясни вежливо, че такова нещо като платена отпуска не съществувало за мен, че за първи път чувала на сезонни работници да се дава подобно нещо, но накрая обеща, че ще пита счетоводителите и ще ми каже. Аз също я посъветвах да ги пита и зачаках за отговор. Чаках, чаках … и го получих, когато напусках. Казаха ми, че имам три дни – аз уточних, че всъщност са два и половина, но в крайна сметка не ми бяха изплатени дори и два дни. Нито един. Дадоха ми 32 лв за 2,5 дни отпуска. Тъй като най-вероятно щяха да се оправдаят, че ми плащат според писмените документи (въпреки че сметките и тогава не излизаха, тъй като при този вариант дневната надница е 14,84лв, което прави приблизително 37лв за 2,5 дни – това са примитивни присвоявания на дребно) , а не според устната договорка, реших да не се занимавам излишно с глупави хитреци.
Накрая собственичката дори имаше наглостта да ме покани другата година да съм работел при тях отново, тъй като останали много доволни от работата ми като спасител (независимо от всички обстоятелства и проблеми, аз винаги си изпълнявам задълженията на спасител съвестно и отговорно), и да ми заяви, че толкова пари никъде другаде в България нямало да взема. Последното беше чиста лъжа и показваше, че жената счита, че солидната сума, която се оформя като месечно заплащане, прикрива напълно реалното почасово заплащане. Затова да направим малко сметки. Заплащане от 50 лв за 12 часа означава, че реално получавам по 4,16 лв на час (или малко повече от 2 евро). Мисля че това „богатство“ е под минималната надница за всяка страна в Европейския съюз и може да се конкурира със западналите африкански икономики. Освен това вместо пет дни по 8 часа и почивка два дни, както уж беше написано в договора, трябваше да работя по 12 часа без почивни дни, а това за един спасител е много натоварващо (и пълно безумие, ако става дума за морско спасяване). Да не говорим, че при качествена работна позиция, за извънредно оставане след осемте стандартни часа трябва да се заплаща двойно (води се overtime).
Подобно отношение (като описаното по-горе) показва, че тия хора или нямат никакво чувство за реалност, или просто появяват изключително лицемерие и притворство, за да ме канят отново на работа, при положение, че няколко пъти съм се карал с тях (само с жената на собственика, в интерес на истината), напускам преждевременно и очевидно не смятам да се връщам отново на това място.
Собственичката, освен всичко друго, беше достатъчно нахална да ми заяви, че не било много коректно да си тръгвам по-рано. Нека да кажа нещо за всички наемни служители, които не са запознати с Кодекса на труда. Ако не си получите заплатата навреме, или има някакви промени в задълженията ви и условията на работа като цяло, вие може да напуснете без предизвестие. Също така, ако сте си пуснали едномесечно предизвестие, но поради някакви причини решите да напуснете по-рано, можете да го направите спокойно. Просто трябва да подадете Заявление на основание чл. 326, ал.1 от Кодекса на труда, че считано от утре прекратявате ТПО (или трудовоправните отношения) – необходим е само входящ номер на заявлението. И в двата случая работодателят е длъжен да ви изплати заплатата, като му дължите обезщетение, което представлява сумата от надниците за неизработените от вас дни до края на месеца, тоест трябва да ви платят за дните от месеца, които сте работили. Пито платено.
Когато един работодател се опитва да излъже за всяко нещо, за което трябва да ти плати, и то по най-елементарния начин (все едно, че служителите не могат да си направят сметките), то тогава той трябва или да бъде съден, или да получи презрението ти и да го забравиш (ако става дума за малки суми). Но при всички случаи, има едно нещо, с което всеки подобен „елемент“ е добре да бъде награден- с една чудесна отрицателна реклама (определени хора могат да осъзнаят, че някои неща са неправилни и неетични само когато ги удариш по портфейла). Ако подобни работодатели останат ненаказани, те стават по-уверени и по-опитни в измамите и лъжите и започват да си мислят, че могат да правят каквото си искат, защото никой не им се противопоставя. За да не се допускат подобни своеволия, служителите на всяко ниво трябва не само да си знаят правата, но и да си ги търсят и защитават.