Чепеларски търкала като цяло беше трудно, но приятно състезание с чудесни гледки, състоящо се от четири търкала (второто и последното по около 18км, а първото и третото по над 22 км). В началото на състезанието всички хукнаха напред, сякаш участваха в някаква спринтова дисциплина, а аз останах последен, за да не се увличам по другите, да си следвам собственото темпо и да имам достатъчно издръжливост за цялата дистанция. Постепенно започнах да изпреварвам доста колоездачи, тъй като по изкачванията бегачите са с предимство пред тях.
Маркировката беше много добра, освен на едно място на първото търкало (на спускането преди фотоволтаиците маркировката за отклонението, което и без това не е видимо от основната пътека, е отстрани на един камък и ако не обърнеш специално внимание, особено ако се движиш бързо или си с колело, ще я пропуснеш и ще продължиш по широката основна пътека, на която няма, а трябва да бъде поставен хикс, за да не се използва, тъй като това не става ясно от главната маркировка), където поех по грешния път, заедно с няколко колоездачи и изминах допълнително към 5км (2,5 надолу и още толкова обратно нагоре), преди да се върна на последното място, където бях забелязал маркировка, тъй като при спускането дълго време никъде не намирах такава и се усъмних. Поради това ненужно отклонение се забавих излишно още на първото търкало, което е най-лесното и приятно за бягане. Второто търкало беше най-трудното и включваше 8,5-9км постоянно стръмно изкачване с няколко кални участъка.
На третото търкало след подкрепителния пункт в продължение на няколко километра имаше един много кален участък, който с малко търпение можеше да се обходи отстрани без да се изкаляш. При това търкало има изкачване по камъни, където колоездачите трябва да си бутат велосипедите, но по-трудната част е много стръмното спускане във втората половина на този етап. Там успях да си разтегна кръстните връзки от външната страна на коляното на единия крак, продполагам поради неподходящия начин на слизане по стръмните наклони- опитвах се да забавя скоростта като се спускам със ситни стъпки на цяло стъпало и почти изпънати в коленете крака. Трябва да намеря по-добър начин. Физически бях в отлично състояние и можех да увеличавам скоростта при желание, особено след като се справих с две психически миникризи при изкачванията. Този път бях без ортопедични стелки, но с два чифта чорапи и стъпалата ми останаха в много добро състояние- без пришки (дори тази, която имах преди състезанието, не се протри и спука). С глезените също нямах никакви проблеми- за разлика от Обиколката на Витоша, където набивах на цяло стъпало, не ги бях натоварил неправилно (гледах да стъпвам на пръсти-пета, особено при изкачванията) и не ме боляха. Бях направил и подходящ избор на шорти и нямах протривания на вътрешната част на бедрата. Пих повече вода от предишното състезание, на което участвах, и използвах доста по-малко храна от подкрепителните пунктове. Дори на този на централния площад на Чепеларе, където започва и завършва всяко търкало, изобщо не съм се спирал- даже не бях забелязал, че го има.
Четвъртото търкало е с много приятно изкачване- пътеката е с камъни и течаща на много места вода, която спокойно може да се заобикаля. Няколко километра след началото има и чешма. След първите изминати 7км на това последно търкало се стъмни и трябваше да ползвам челник, но после се спусна гъста мъгла, която разсейваше изкуствената светлина и можех да виждам само на около половин-един метър разстояние. Много трудно успявах да намирам маркировката, но към 21 часа вече се бях добрал до Мечи чал и последния подкрепителен пункт. Там ме настигна и моториста, който бяха изпратили да ме търси. Организаторите се притеснявали за мен (бях последният останал по трасето- всички останали бяха или завършили, или се бяха отказали), а полицията и планинската спасителна служба били забранили да се продължава поради много гъстата мъгла, както и заради наличието на мечки. Така или иначе ми оставаха само 8 км спускане до финала и към 3 часа от определеното за състезанието време, чувствах се в отлична кондиция, не бях изморен, така че целта да завърша цялата дистанция беше постигната (освен това бях изминал допълнително към 5 км в началото на състезанието)- за половината от оставащото ми време можех да завърша спускането (при положение, че не се изгубя в мъглата или не срещна мечка), но се съобразих със забраната на спасителната служба. Закараха ме с кола до Чепеларе след около час и нещо, оставиха ме до финала и финиширах. Това по никакъв начин не се отразява на класирането, защото следващият след мен беше завършил само 3 търкала, а останалите- още по-малко. Аз бях шести.