Oсвен няколкото чудесни изпълнения на цигулка, филмът се оказа пълен боклук. Внушенията, които се опитва да пласира режисьорът са какъв развратник и комарджия е бил Паганини, колко скверна е музиката му и как свири чудесно и става известен, не благодарение на упорития си труд, а защото сключва сделка с някакви измислени същества. И определят това за биографичен филм. Веднага се набива на очи и доста наглото плагиатство от „Фауст“- Паганини сключва сделка с дявола (дори подписва договор), че срещу славата, която ще получи, ще му даде душата си като умре. По-голяма смехория не бях гледал. Дори и на бързи обороти не си заслужава да се гледа.
