Книгата на Мая Анджелоу „Знам защо пее птицата в клетка“ е една трогателна и искрена история за живота и чувствата на едно чернокожо момиче в рамките на американското нетолерантно общество през първата половина на ХХ век. Заслужава си да се прочете. Интересното е, че анотацията, която се намира на гърба на книгата на български език, изглежда е писана от някой, който не си е направил труда да я прочете, защото числената стойност на фактите, използвани за реклама, се различава от истината. Написано е, че Маргарит Джонсън е жертва на изнасилване на седем- всъщност това става, когато е на 8 години от приятеля на майка и.След като нейният изнасилвач е убит малката Мая се чувства отговорна за смъртта му и потъва в мълчание, но тя не проговаря отново чак на 13 години, както е написано на гърба на книгата, а подновява вербалното си общуване с различните хора по различно време (като дори с брат си не престава да говори изобщо, докато мълчи пред всички останали). Също така се твърди, че на 15 вече е родила син- според нейния текст това се случва, когато е или на 16 или на 17години (не става ясно дали ражда преди 17-ия си рожден ден).
Книгата е определена като автобиография, но това не е точно, защото се отнася до събитията и възприятията само от детството на една чернокожо момиче и повествованието приключва, когато то е на 16 години. Няма как да е автобиография представянето само на един период от живота, независимо, че той е изключително важен и я е научил на толерантност към другите. Защото Мая Анджелоу (1928-2014) не е кое да е американско момиче. Тя е първата чернокожа кондукторка в трамвай, първата чернокожа жена режисьор, преподавателка в университети, писателка, поетеса, носителка на награда „Грами“. През 60-те години на ХХ век е рамо до рамо с Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс в битката на афроамериканците за граждански права, а когато тя умира, президентът Бил Клинтън признава с тъга, че Америка е загубила национално богатство.