Олимпийските игри са създадени с цел развитие на аматьорският дух в спорта, но вече нищо от първоначалната идея не съществува. Извращението на символите е доста очевидно и мисля, че ще е интересно да си припомним отново основните принципи и цели на Олимпийското движение, които вече не съществуват. В момента Олимпийските игри сякаш се намират в някаква паралелна Вселена, където всичко е наобратно. Сякаш нищо не е останало от идеите на Кубертен. Да видим:
Основни принципи:
- Олимпийските игри събират аматьорите от всички страни…
Не се допуска никаква дискриминация по отношение на страна или лице поради расови, религиозни или политически причини.
- Целта на олимпийското движение е да насърчава развитието на физическите и морални качества, които са основата на аматьорския спорт, да бъдат призовани всички състезатели в света на голям 4-годишен празник на спорта, като с това се засили уважението и добрата воля между народите и по този начин се допринесе за създаването на един по-добър и по-миролюбив свят.
- б)….
Не могат да бъдат допуснати в НОК
- състезател, станал професионалист, в който и да било спорт
- лице, което извлича лична облага от спорта
- лице, което е изпълнявало функциите на треньор за подготовка на състезания срещу възнаграждение (Изключения могат да се правят…)
- НОК трябва да бъдат напълно независими и автономни и трябва да се противопоставят на всякакъв политически, религиозен или търговски натиск.
Само спортовете практикувани от мъже най-малко в 40 страни и 3 континента могат да бъдат вписани в програмата на Олимпийските игри, а за Зимните олимпийски игри- 25 страни и 2 контенента.
Само спортовете широко практикувани от жени в 25 страни и 2 континента се вписват в програмата на Олимпийските игри, а за Зимните олимпийски игри- 20 страни и 2 контенента.
12 отбора за спортовете, в които участват само мъже, а за останалите 18 отбора.
- Два демонстративни спорта- един национален и един чуждестранен
- Не се допуска никаква реклама за използваните екипировки по време на Олимпийските игри, нито върху униформите или връхните дрехи на състезателите и на длъжностните лица. Фактически униформите на състезателите и на длъжностните лица трябва да носят само знамето или емблемите на НОК и трябва да бъдат одобрени от МОК.
- Търговски съоръжения и рекламни пана не се допускат нито на стадиона, нито по други спортни игрища. Ще бъдат незабавно дисквалифицирани тези, които употребяват или излагат дреха или екипировка, като обувки, ски, ръчни чанти, шапки, носещи по явен начин рекламни елементи и се намират в очертанията на олимпийските строежи (тренировъчни терени, олимпийското село, състезателните писти). Това се прилага към участниците, било те състезатели или треньори и към всяко друго лице, което принадлежи към олимпийския отбор.
Никой няма право да извлича облаги от Олимпийските игри
- 1.За да бъде допуснат до Олимпийските игри състезателят трябва да уважава, в духа и етиката, олимпийската традиция и да се е отдавал на спорта като на една допълнителна дейност, за свое удоволствие, без да получава каквото и да било възнаграждение за своето участие. Неговите средства за съществуване не трябва да произхождат, нито да зависят от приходи, които той би могъл да извлече от спорта и той трябва да има лично положение позволяващо му да осигури негового настоящо и бъдещо съществуване. Той не трябва да бъде, нито да е бил професионалист, полу-професионалист, или да е бил класиран „не аматьор“ в какъвто и да било спорт (тези, които заради спортните си заложби получават парични помощи от своите правителства, учебни заведения или финансови предприятия не са аматьори; лицата, възползвали се от подобни специални облаги, не се допускат до участие в олимпийските игри). Той не трябва нито да е подготвял, нито обучавал, нито създавал състезателни кадри, с оглед да извлече облага. Преподавателите по физическо възпитание, които обучават начинаещи, се допускат.
Съдиите и длъжностните лица произнасят клетва, че ще бъдат напълно безпристрастни, уважавайки правилниците и верни на принципите на истинския спортен дух.
Цели на Олимпийското движение: Олимпийските игри не са били възстановени от барон дьо Кубертен, за да се предостави възможността на състезателите да печелят медали или да поставят рекорди, нито пък да забавляват публиката. Те не трябва да служат за трамплин на състезателите към професионална кариера, а още по-малко да покажат, че една политическа система е по-добра от друга. Неговото намерение е било да поучи, че спортът е игра, а не труд, едно развлечение, отмора от работата, а не служба и средство за печелене на пари и че предаността към него е единствената награда (философията на аматьоризма). За да съществува и се развива аматьорският спорт трябва да бъде свободен, неподчинен на никакъв политически или комерчески контрол. Така нареченият професионален спорт е клон от търговията, създаващ развлечения, както в цирка- той е предназначен за публиката, а аматьорският спорт- за самите играчи. Професионалният състезател е платен работник, а не играч. Професионалистът извлича полза от спорта, докато аматьорът допринася за него. Друга цел на Кубертен е да създаде дух на международно приятелство и добра воля, за да допринесе за умиротворяване на света и да го направи по-щастлив.