Възможно ли е цялата ни основна представа за Земята и континентите да е заблуда!
Оказва се, че да!
В продължение на близо 5 века хората по целия свят формират представите си за континентите на базата на една неточна картографска методика, която грубо лъже за мащабите на земните масиви. Първият съвременен атлас на света, известен с латинското название Theatrum Orbis Terrarum е съставен през 1570г. от фламандския картограф и географ Абрахам Ортелий, който използва публикуваната година по-рано от Герардус Меркатор проекция на Земята. Проблемът на тази проекция е, че силно изкривява мащабите на териториите с отдалечаването им от екватора. Тъй като се базира на правилото, че линиите на меридианите и паралелите се представят като абсолютно прави и перпендикулярни една на друга, плоското изобразяване на формата на Земята разтегля изображенията от изток на запад и от север на юг. Въпреки че не е известно какъв точно метод е използвал Меркатор за съставянето на картите си, се предполага, че той просто е пренесъл начертаните върху глобус паралели и меридиани върху квадратна повърхност и после е нагодил разстоянията между тях така, че те да се пресичат под прав ъгъл. В резултат на това всеки, който изучава Земята по картите, създадени по Меркаторовата проекция (а те се използват навсякъде и до днес) възприема погрешна представа за сравнителните мащаби на геополитическите територии по света. На тези карти Гренландия изглежда равна по площ на континента Африка, докато всъщност е приблизително равна по територия само на държавата Алжир, а Африка е 14 пъти по-голяма от нея. Аляска е представена с мащаби, близки до тези на Бразилия, докато всъщност американския щат е 5 пъти по-малък от латиноамериканската държава. Антарктика ни изглежда като най-големия континент, докато в действителност заема пето място по площ в света. Южна Америка, Африка и Австралия изглеждат много по-малки в сравнение със Северна Америка, Европа и Северна Азия, а не е така. Основната цел на Мерканторовата проекция е била използването и в морската навигация, но тези карти се превръщат в удобен механизъм, чрез който държавите от т.нар. „първи свят” могат по гениално прост начин да насаждат в представите на хората един неравностоен образ на света, където Европа и Северна Америка придобиват първосигнално визуално предимство пред „изостаналите” Африка и Южна Америка. На международна пресконференция през 1973г. Арно Петерс представя собствено предложение за картографско проектиране, базирано на ортографската проекция на астронома и свещеник от 19 век Джеймс Гал, което да представя коректно сравнителните мащаби на земните региони. Проекцията на Петерс-Гал е отхвърлена с нападки и подигравки като естетически нелицеприятна, защото тя неизбежно изкривява визуално перспективата. Това е невероятно научен подход. Значи една лъжлива представа за света трябва да продължава да се използва само защото изглежда добре.
Въпреки че през 1989 и 1990г. седем северноамерикански географски организации прокарват резолюция, която препоръчва да не се използват изобщо четириъгълните карти на света, в момента най-големите онлайн услуги за картографиране ( Google maps, Bing maps, Open street map, Yahoo maps) използват вариант на Мерканторовата проекция при съставянето на изображенията си. Както и НАСА при картографирането на Марс.Очевидно статуквото е по-предпочитано от истината.