Защо лекарите искат да наблъскат нашите деца с всевъзможни ваксини, преди още да са си изградили напълно собствената имунна система, което става някъде около 7-8 години. Ако идеята е фармацевтичната индустрия да продължава да забогатява, продавайки ваксините си, тогава е разбираемо. Ако целта е да убиеш съответното дете или да го превърнеш в хронично болен възрастен, който цял живот да плаща на здравната система, тогава също има смисъл. Но лекар, който е мотивиран само от грижа за здравето на хората, не би трябвало да вижда никакъв смисъл в цялата процедура. Идеята на една ваксина е да предизвика имунен отговор към даден миниатюрен агресор, произвеждайки антитела, с надеждата, че това ще даде готов отговор на организма срещу съответното заболяване и ще го предпази от заразяване в бъдеще. Тогава какъв изобщо е смисълът едно бебе, което в момента изгражда собствената си имунна система, да бъде изправено не срещу едно заболяване (което е напълно достатъчно и опасно само по себе си), но срещу десетки живи и мъртви организми, съдържащи се във ваксините (в САЩ ваксинациите стигат до 36 в първите две години от живота на детето), както и допълнително срещу токсичните вещества като живак и алуминий, формалалдехид, антибиотици и още една камара „нежелателини“ субстанции, също част от ваксините. Това изглежда като опит все по-успешно да бъде убито едно дете. И той се оказва сполучлив. Но кой изобщо е измислил стриктния график на детската ваксинация и защо? За да разберем това трябва да разгледаме теорията за имунния толеранс. През 1960г. Питър Медавар и имунологът Франк Макфарлейн Барнет печелят Нобелова награда за медицина, благодарение на експерименти, които уж доказват толерантност на имунната система към външни тела, тоест неспособността да ги разпознаят. (Ако искаме да сме точни, изобщо не можем да говорим за имунна система при новородени, защото тя е в процес на изграждане.) Опитът, направен с морски свинчета, води двамата учени до заключението, че когато имунната система не е формирана, тя винаги е толерантна към чуждите протеини, защото и липсва зрялост да различи дали са от вътрешен произход, или от външен. По тази причина ваксинациите върху хора трябвало да следват точен график след 3-месечна възраст. Много години по-късно предположението на Питър Медавар е опровергано от други опити с морски свинчета. Обратно на общоприетата идея, толерантността в неонаталния период не е присъща характеристика на имунната система, тъй като различното естество на антигените, които присъстват в клетките, им позволява да определят дали тялото толерира или отхвърля присъствието им. След като е отпаднала теорията, на която се базира стриктният график за ваксинациите, би било нормално да се преразгледа цялата здравна политика. Но вместо да се хвърли Нобеловата награда за 1960г. в тоалетната и да последват промени, е направено…Нищо! Но дори да приемем, че теорията за имунния толеранс е вярна, това не е никакъв довод за масовите ваксинации на бебета. Бихте ли ми казали кога някой е доказал, че имунната система на морските свинчета е абсолютно идентична не само на човека, но и на детето, което в момента я изгражда? Та тя не е напълно еднаква дори между двама възрастни хора. Как може тогава да се правят безкритично прехвърления на познания за един вид на друг, без оглед на възможните сериозни различия? Дори малки количествени несъответстия в микрофлората на човешкия организъм спрямо морското свинче биха могли да доведат до качествени разлика, която да предизвика съвсем различни крайни резултати. Вместо да намаляват, детските ваксинации постаянно нарастват, което е напълно необосновано и едиственият положителен резултат са постоянните печалби на фармацефтичната индустрия. Не трябва да забравяме, че децата ни не са морски свинчета! Да използват графика за ваксинациите, базиран на информация за гризачи, при самите гризачи. Ние не искаме децата ни да стават част от статистика. Ако сте големи любители на ваксините, поне изчакайте децата ви да пораснат и да имат развита имунна система, с помощта на която да отвърнат колкото могат на едновременното прицелно заразяване с куп съвсем различни заболявания.
