Полумаратонът „Камчийски пясъци“ беше първият в България, който се проведе по пясъка до морето и почти всички участници в него бяха боси. Само трима-четирима бяха с маратонки и един или двама с Five fingers (Vibram).
Организацията беше на ниво, въпреки малкия колектив (клуб „Зелена стъпка“ от Разград), и всичко предварително обещано беше осигурено и изпълнено, за разлика от ситуацията при Обиколката на Витоша през 2014г. Хората бяха осигурили места за палатки за тези, които искаха да спят на открито и срещу символична цена и намаления за нощувки в различни хотели на Комплекс Камчия, за желаещите повече удобства. Имаше ръчно изработени медали за всички завършили полумаратона, както и награди за победителите (чиито медали бяха различни от на останалите) и за всички участници, които бяха теглени чрез томбола. Дори имаше награди за децата, които на място се бяха включили в импровизирана дистанция от 2км.
Самото състезание беше много приятно и същевременно представляваше сериозно натоварване. Бреговата ивица беше в по-голямата си част под наклон, на едно място трябваше да се бяга по-нагоре в сухия пясък, заради формата на брега, а половината от полумаратона беше основно върху ситни мидички и камъчета. Интересното е, че никъде не успях да се нарежа- единственото поражение беше малка пришка на палеца на десния ми крак (оправи се за два дни), която беше в резултат на неправилната ми техника на стъпване на някои по-специфични места от крайбрежната ивица. Отделно, още на втория километър си „разбих“ коляното при прескачането на едно дърво (от естествените препятствия по пътя, които не бяха отстранявани) и тогава вече бях сигурен, че ще завърша по-бързо от планираното и се отказах да бягам последен. Това беше първото по-дълго състезание, което изминавам изцяло с бягане- без етапи на бързо ходене. Очевидно имах достатъчно енергийни резерви за полумаратон, особено като се има предвид, че предния ден и в деня на състезанието (преди него) не бях ял нищо, а освен това бях и плувал час и нещо в деня, когато пристигнах на Камчия на 30 май. С равномерно бавно темпо и без излишна умора завърших 14-ти с време 2ч и 38 мин.
„Камчийски пясъци“ включваше две дистанции- 10 км и 21 км – и започваше 1 км преди устието на река Камчия. Пресичането на устието си беше предизвикателство само по себе си, като имаше няколко опции за преминаване през водата. Първият вариант беше пресичане през обозначен участък с извита форма, където бяха маркирани плитките места, подходящи за преминаване- най-дълбоките участъци, които пресякохме стигаха до корема или под гърдите на най-ниските участници. Освен това бяха осигурени и спасители, които стояха във водата. Другите варианти за преминаване, от които май никой не се възползва, бяха прекарване през устието с лодка или водно колело, осигурени от организаторите. След преминаване на този воден участък се бягаше още около 4 км до първия подкрепителен пункт, където състезателите на 10 км обръщаха и се връщаха до старта, а участниците на 21 км продължаваха още 5 км до последния пункт, завъртаха и бягаха в обратна посока. Хубавото беше, че двете половини на дистанциите наклонът се сменяше, което много или малко уравновесяваше натоварването.
Сред участниците имаше и румънка на 51 години, която успешно завърши предизвикателството. Както и всички останали. Времевото ограничение за приключване на полумаратона беше 4 часа, което се оказа доста повече от достатъчно и никой от участниците в първия български бос полумаратон на 31 май 2015г. не си и помисли да се отказва.